Съвременният дебат за образованието често поставя акцент върху т.нар. универсални умения - критично мислене, адаптивност и креативност. Според когнитивната психология обаче тези способности не могат да се развиват извън конкретни знания в дадена област. В основата на ефективното мислене стои широката база от знания и натрупаният опит в различни домейни. Развиването на подобни умения изисква систематично обучение, практика в разнообразни контексти и внимателно проектиране на учебния процес. Това коментира Даниел Уилингам, професор по психология в Университета Вирджиния, в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев.

Идеята, че учениците могат да усвоят универсални умения за мислене, които после да прилагат във всяка нова ситуация, е широко разпространена, но според Уилингам тя не се потвърждава от изследванията. По думите му адаптивността често се обяснява не с абстрактни способности, а с по-широк набор от специфични знания и умения, които позволяват на хората да се адаптират по-бързо в нова среда.

„Ако критичното мислене не е едно много общо нещо, може би е стотици по-специфични умения. Как тренираш за това? Отговорът е - имаш широки знания и придобиваш широка палитра от умения“, каза Уилингам.

Уменията се изграждат чрез практика в различни ситуации

Според него възможност за по-широко приложение на дадено умение съществува, когато то се упражнява в различни ситуации и различни области на знанието. Този подход обаче изисква значително време и усилия от страна на учителите и образователната система. Като пример той посочва когнитивната грешка „потънали разходи“, която хората често разбират на теория, но трудно разпознават в нов контекст без да имат достатъчно практика.

„Когато я обясниш, хората я разбират, но после в нов контекст не я разпознават. Ако я представиш в много различни контексти и дадеш практика, тогава хората започват да я разпознават и стават по-добри в това да казват - това е един от тези случаи“, подчерта гостът.

Учебната програма е въпрос на обществени ценности

Когнитивната наука може да обясни как хората учат и как функционират паметта и мисленето, но не може да определи какви цели трябва да има образованието. Според Уилингам решенията за съдържанието на учебните програми са свързани с ценностите на обществото.

„Какво трябва да влезе в една учебна програма зависи от ценностите на общността. Дали програмата е фокусирана върху това децата да станат отлични граждани, върху това да намерят работа или върху това да опознаят себе си - това са въпроси, на които когнитивната психология не може да даде отговор“, каза той.

Изкуственият интелект няма да замести нуждата от знания

Развитието на изкуствения интелект създава нови предизвикателства пред образованието, особено когато учениците започнат да използват технологиите, за да прехвърлят върху тях собственото си мислене. В същото време Уилингам посочи, че ефективното използване на тези инструменти също изисква сериозна база от знания в конкретната област.

„Ефективното използване на изкуствения интелект няма да бъде общо умение. То ще зависи от това да имаш много предметни знания за това, за което питаш изкуствения интелект“, посочи професорът.

Вижте целия разговор във видеото. 

Всички гости на "Диалог за бъдещето" може да гледате тук.

Още по темата

Явор Джонев: Следващата национална цел трябва да е реформа на образованието

Програмирането превръща децата от консуматори в създатели

Защо Microsoft призна, че изкуственият интелект ни прави глупави?