Образователната система в България е изправена пред сериозни предизвикателства, особено когато става въпрос за подготовката на кадри за високотехнологичния сектор. В ерата на бързото развитие на изкуствения интелект и семантичните технологии, бизнесът изпитва остра нужда от хора, които не просто следват заучени модели, а имат способността да мислят критично и да създават иновации. Това каза Атанас Киряков, президент на Graphwise, в предаването „Диалог за бъдещето“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Явор Джонев.

Шаблонното учене и дефицитът на критично мислене

“Един от най-тревожните проблеми в родното образование е силно застъпеното шаблонно учене”, категоричен е гостът. Обучението, особено по предмети като математика, често се свежда до наизустяване на протоколни скриптове за решаване на задачи. Този метод изисква от учениците да повтарят едни и същи стъпки по идентичен начин, наказвайки всяко отклонение.

Според събеседника вместо да се обясни смисълът зад формулите и да се остави свобода на мисленето, системата насърчава сляпото изпълнение. Подобна среда превръща науката в тежест и отблъсква децата. Ако Алберт Айнщайн случайно беше ученик в нашата прогимназия, той надали би стигнал доникъде с физиката, тъй като системата просто би го избутала да прави нещо съвсем различно.

Този модел на заучаване е в пълен разрез с реалните нужди на пазара на труда. Излиза, че натискът на институциите да осигурят гарантирано качество на резултатите всъщност проваля функционалните способности на децата.

Хората, които ще трябва да изпълняват едно и също нещо по един и същия начин до безкрай, ще са все по-малко. Тези, които ще трябват да измислят скрипта и да разберат смисъл, ще са все повече. Това е за мен най-големият дефицит.

Широкият мироглед като двигател на технологичния бизнес

Грешно е схващането, че една софтуерна компания може да се развива единствено благодарение на гении по математика и информатика. В съвременните AI и технологични бизнеси строго техническите кадри – програмисти и специалисти по данни – съставляват не повече от 30-40% от персонала, обясни гостът.

За успешното създаване и реализиране на нови продукти на пазара е необходим много по-широк спектър от таланти. Нужни са продуктови мениджъри, търговци и маркетолози с развита емпатия, които разбират добре нуждите на потребителите. Ако един бизнес разчита само на тясно специализирани технически кадри, той бързо достига "стъклен таван".

Липсата на изследователска култура и страхът от грешки са сериозна пречка пред органичния растеж. В обществото ни битува митът, че успехът в Силициевата долина идва за една нощ, сякаш някой е бил ударен по главата и изведнъж е измислил нещо гениално, отбеляза събеседникът. „Истината е, че зад всяка успешна иновация стоят години на изследвания, търсене на финансиране, дизайн мислене и безброй проби и грешки“, обясни Киряков.

Прагматизъм в училище и необходимост от модернизация

Проблемите в образованието далеч не се изчерпват само с точните науки. Преподаването на български език и литература все още разчита на остарели методологии и цели от 19-и век, фокусирайки се върху тежка и синтетична академична граматика. Тази материя е излишна за деца, които няма да се занимават професионално с езикознание, и не им дава нужните функционални умения. Гостът даде за пример децата -  ако се опитвахме да учим бебетата да проговарят по същия сложен начин, те никога не биха успяли.

Според Киряков въпреки критиките, системата има и своите положителни страни. Статусът на учителската професия се подобрява през последните години и тя става все по-привлекателна, а училищната инфраструктура се модернизира.

Що се отнася до висшето образование, един съвременен университет трябва да предлага модерна организация, съчетавайки успешно теорията с практиката. Изучаването на философия също е ключово както в училище, така и в университета, но не като суха история, а като начин за изграждане на диалектическо мислене.

За да се постигне истински синхрон между образованието и бизнеса, е необходима много по-качествена комуникация с работодателите за адаптиране на приоритетите и компетенциите, обясни събеседникът. „Ако не изградим широка база от таланти, страната ни рискува да изостане значително в икономическото си развитие“, категоричен е гостът.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Диалог за бъдещето“ може да гледате тук.

Още по темата

Bloomberg TV Bulgaria стартира „Диалог за бъдещето“ – ново предаване за стратегическата роля на образованието

Студентските съвети могат да са мост между образованието и бизнеса

„Умения, а не нови джаджи“ трябва да е водещият принцип в образованието

Липсват кадри, образованието е приоритет, 2,2 млн. са работещите хора