Гражданите трябва да настояват за градската инфраструктура

Решението е да се правят ПУП-ове на повече имоти заедно, а не ПУП-че за имотче. Най-големият проблем е липсата на концепция за развитие на София. Частния капитал няма възможността и функцията да развива града – това трябва да го прави Общината. Добър пример са централните зони – те са по-застроени, но дават и повече комфорт. Трябва да се вземе обществено решение каква част от приходите от строителство ще отиват за инфраструктура и тогава всичко ще се промени. Ако гражданите не си защитят интереса, нищо няма да се промени. Публично-частните партньорства могат да са мощен инструмент за развитието на града. Това коментираха арх. Любо Георгиев, заместник-кмет в направление "Градско планиране и развитие" на Столична община, инж. Георги Шопов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи и Арх. Вержиния Николова, управител на Конструктив България, по време на дискусия от мултиплатформения проект на Bloomberg TV Bulgaria "Talk 26: Устойчив град" с водещ Денислав Борисов.

Л. Георгиев: В Общината заварих една претоварена администрация, тя вече десетилетия служи основно за обработка на дребни частни преписки – това са десетки и стотици хиляди заявки за измяна на подробни устройствени планове (ПУП) и разрешителни за строеж. Това е непосилно за този размер на администрацията.

„Решението е да се правят ПУП-ове на повече имоти заедно, а не ПУП-че за имотче, както е сега. Презастрояването в София се дължи и на тази работа на парче.“

Г. Шопов: Според нас най-големият проблем е липсата на концепция за развитие на София. Сега водещи са дребните частни инвестиции.

„Частния капитал няма възможността и функцията да развива града – това трябва да го прави Общината. Ние сме единствени в света, където друг освен Общината може да изгражда инфраструктура. Общественият интерес не трябва да се влияе от частния.“

София е най-неуплътненият град в света, но усещането в някои територии е за презастрояване, защото той не се развива равномерно, а там, където е по-изгодно на капитала. Градоустроява се на парче.

В. Николова: Мащабният ПУП, който регулира цяла територия, се процедира от Общината. Зад него трябва да стои една много сериозна експертиза.

„В Малина долина в София, например, няма терени за публични пространства, защото Общината е направила такова задание.“

Добър пример са централните зони – те са по-застроени, но дават и повече комфорт. Те са планирани мащабно. Коефициентът на интензивност на застрояването (КИНТ) не е показател за презастрояване.

Още по темата

Имотният пазар пада заради спекуланти, IT сектора и хора с ограничен бюджет

Терминал 1 продължава да привлича още трафик и нови инвестиции

Л. Георгиев: Десетилетия наред не са осигурявани ресурси за изграждането на инфраструктура. Винаги се търси баланс на територията – места в детски градини, озеленяване, транспортна инфраструктура. Това ще отнеме много години.

„Градската среда винаги е зона на конфликти и Общината трябва да води медиацията.“

Г. Шопов: Град се развива с човешки капацитет за планиране, но и с пари. Само със 7% от приходите от строителство за държавата и общините може да се направи чудесна инфраструктура.

„Трябва да се вземе обществено решение каква част от приходите от строителство ще отиват за инфраструктура и тогава всичко ще се промени.“

В. Николова: Има страшно много пари и инвеститори. Мащабните инвестиции обаче създават нов живот в града. Публично-частните партньорства могат да са мощен инструмент за развитието на града.

„София има нужда от урбанизиране на нови територии – предимно на север.“

Още по темата

Д. Ганев: Пазарът на имоти се успокоява, но достъпността се влошава

Б. Балинов: Геотермалната енергия и ВЕИ могат да преобразят София

Л. Георгиев: Да, Северна София е посоката (дори тръгвайки от Центъра). Това казва и Общият устройствен план на града от 2007 г. Градът работи като система, а не като изолирани парчета.

Г. Шопов: Ако гражданите не си защитят интереса, нищо няма да се промени. Затова инфраструктурата ни е такава.

„Най-успешните проекти в САЩ и Западна Европа, които възраждат цели квартали, са именно под формата на публично-частни партньорства.“

В. Николова: На бизнеса трябва да се гледа като на партньор. Ние работим трудно с голяма част от администрацията.

Още по темата

Българският имотен пазар – добри, лоши и зли практики

Предприемачи: Щом не ни дават в София, ще строим жилища в Елин Пелин

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости в дискусията "Talk 26: Устойчив град" ще намерите тук.