Средната доходност на българските пенсионни фондове 5-6%, при 9% за ОИСР

Пенсионното осигуряване у нас е изправено пред ключови предизвикателства в контекста на бързо застаряващото население и забавените реформи в допълнителните пенсионни схеми. Именно решенията през следващите години ще предопределят доколко системата ще може да осигурява адекватни доходи на бъдещите пенсионери. Това каза Владимир Нечев, Главен изпълнителен директор на ПОК „ДСК-Родина" АД,  на ключовата за годината финансова конференция „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“ с модератор Петър Илиев.

Натиск върху първия стълб и нуждата от по-силна капиталова компонента

Нечев коментира, че пенсионното осигуряване в България е организирано в три стълба и работи по модел на Световната банка за по-добра социална защита. Първият стълб – държавното обществено осигуряване – остава най-големият и най-важният, но е изправен пред сериозни предизвикателства. В момента дефицитът в системата надхвърля 11 млрд. лева, или близо 6% от брутния вътрешен продукти.

По думите му предложението за повишаване на осигурителните вноски с 2 процентни пункта представлява остър завой в политиката на държавата по отношение на предвидимостта и благоприятната среда за бизнес.

Вторият стълб – допълнителното пенсионно осигуряване – също изостава откъм реформи. Нечев посочи, че има ясни препоръки от ОИСР и МВФ и се очаква публикуване на пътна карта за промени. Една от най-важните стъпки според него е въвеждането на мултифондов модел с различни рискови профили, за който се говори повече от 10 години. Това е пряко свързано с повишаване на ролята на капиталовите пенсионни схеми.

Предизвикателствата пред сектора в следващите години включват адаптиране на информационните системи към фондове, базирани на жизнения цикъл, изработване на подзаконовата нормативна рамка и нейното внедряване във вътрешните правила на дружествата. „Най-важното е да се проведе мащабна информационна кампания, така че хората да са добре запознати и да вземат информирани инвестиционни решения“, отбеляза събеседникът.

Нечев се позова на последния актуерски доклад на НОИ, според който България е сред най-бързо застаряващите страни в ЕС. Очаква се в рамките на 20 години брутният коефициент на заместване в държавната система да спадне от 55% на около 45%, а делът на хората над 65 години до 2050 г. да се увеличи от 22% до над 30%. „Именно тук е ролята на допълнителното пенсионно осигуряване да осигури допълнителна стабилност и социална защита“, обясни събеседникът.

Мултифондовият модел и ефектът от доходността върху бъдещите пенсии

При капиталовите пенсионни схеми връзката между размерa на вноските, доходността на инвестициите и натрупванията по партидата е пряка. Нечев подчерта, че за разлика от разходопокривната държавна система, където при минималните пенсии има силно субсидиране и солидарност, при капиталовите схеми всеки получава това, което е внесъл и което пазарът е донесъл като доходност, коментира гостът.

През 2024 г. държави като Естония, Словакия и Литва, въвели мултифондов модел, отчитат над 10% реална доходност по партидите, а средно за останалите страни от ОИСР с капиталови схеми тя е около 9%. В България за същия период доходността е между 5% и 6% в зависимост от типа фонд. „Това е свързано с консервативното, добре балансирано управление, строгите инвестиционни лимити и изискването за минимална двугодишна доходност“, обясни гостът.

Нечев илюстрира ефекта от доходността с конкретен пример. При брутна заплата от 3000 лв., месечна вноска в универсален фонд от 150 лв., 40-годишен осигурителен период, 2% годишна индексация на заплатата и 3% доходност, натрупаните средства биха достигнали около 185 хил. лв., достатъчни за пожизнена пенсия от около 1035 лв.

“Ако доходността е с 2 процентни пункта по-висока – 5% – натрупванията нарастват до приблизително 286 хил. лв. и позволяват пожизнена пенсия от около 1600 лв.“, обясни събеседникът. Така според него ясно се вижда колко важна е доходността и какви възможности открива по-динамичното управление на активите.

По отношение на мултифондовия модел Нечев посочи, че в момента всички средства се управляват по универсален подход – по един и същи начин за млади хора с дълъг хоризонт и за лица, които са непосредствено преди пенсия. Според гостът това е неефективно. Новият модел въвежда принципа на жизнения цикъл с три типа фондове – динамичен, балансиран и консервативен – с различни лимити за инвестиции в капиталови инструменти: съответно до 90%, до 55% и до 25%.

Идеята е с напредването на възрастта осигурените автоматично да преминават от динамичен към балансиран, а в последните три години преди пенсиониране задължително да са в консервативен фонд, за да се защитят натрупванията от пазарна волатилност, обясни гостът. „Свободата на избор обаче ще се запази – всеки, който се чувства некомфортно с по-агресивен профил, ще може да премине към по-консервативен фонд“, обобщи Нечев.

 Пълната програма на конференция „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“ и списък с всички гости можете да видите тук.

Още по темата

Мултифондовете са приложими и към третия доброволен стълб

Мултифондовете и възможностите за повишаване на доходността и размера на пенсията

Мултифондовете могат да вдигнат втория стълб на пенсиите с до 27%

Мултифондовете може да увеличат доходността на пенсионните дружества до два пъти