Еврозоната няма да е автопилот към благоденствието

Три са ключовите линии на напрежение в световната икономика – политиката на САЩ и бързото трупане на дълг, промяната на европейския модел на растеж и ефектите от влизането на България в еврозоната. Именно те ще определят условията за растеж у нас през следващите години. Това каза Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, на ключовата за годината финансова конференция „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“ с модератор Петър Илиев.

САЩ, Китай и глобалният риск от публичен дълг

Администрацията на САЩ се стреми да намали степента, в която американската икономика играе ролята на „потребител от последна инстанция“ за света и да абсорбира по-малка част от свръхпроизводството на експортно ориентирани икономики като Китай и Европа. „За целта се търси по-малък дефицит в публичните финанси и по-голяма самодостатъчност чрез преместване на ключови производствени вериги в приятелски настроени държави, за да се ограничи уязвимостта при евентуална ескалация на конфронтацията с Китай“, коментира гостът.

Павлов приема тези цели за правилни, но е критичен към инструментите. Вместо съгласие за по-високи данъци или по-ниски разходи, президентът Тръмп увеличава митата, които носят значителни постъпления, обясни гостът. Някои съкращения в администрацията и външната помощ също облекчават бюджета, но не компенсират удължаването на по-ниските преки данъци и растящите разходи за отбрана, поради което бързото натрупване на публичен дълг ще продължи.

По думите му растежът в САЩ и Китай е над потенциалното ниво, но се крепи на големи дефицити и силни фискални стимули, докато в Европа фискалното положение е по-добро, но растеж почти няма. Фактът, че САЩ емитират основната резервна валута, им позволява да поддържат по-висока задлъжнялост от останалите, но и това има граници.

Дълбокото противопоставяне между демократи и републиканци намалява шансовете за двупартийно споразумение за устойчиви мерки и крие риск бъдеща криза да избухне именно в публичните финанси на САЩ – за разлика от 2008 г., когато публичният сектор спаси частния. Павлов обясни, че това не е базовият сценарий на УниКредит, но е опасение, което той иска да подчертае.

Европейският модел на растеж, България и еврото

Европа разчита на модел, в чийто център е износът – той създаде много работни места и богатство и осигури стабилна външна позиция на европейската икономика. Днес обаче глобалната архитектура на сигурност се променя: има завой към изолационизъм в САЩ, войната между Русия и Украйна продължава, а зависимостта от Китай остава висока.

Този модел все повече се превръща от източник на сила в източник на риск. Новият европейски растеж трябва да разчита в по-малка степен на износ, защото ако Щатите и други страни, които играят тази роля на потребители, решат да редуцират степента, в която изпълняват тази роля, съответно тези, които изнасят и създават свръхпроизводство, също ще трябва да редуцират свръхпроизводството си.

Според Павлов логичният отговор е европейски вариант на стратегията за по-голяма икономическа самодостатъчност – изграждане на важни производствени вериги в „приятелски“ страни и задълбочаване на единния пазар и общия капиталов пазар.

„Премахването на оставащите бариери ще позволи на фирмите да печелят повече от мащаба и да са по-конкурентоспособни спрямо САЩ, а по-дълбокият капиталов пазар ще задържи по-голяма част от спестяванията на европейците в Европа“, обясни събеседникът. България трябва активно да подкрепи тези реформи, защото те съвпадат с националния ѝ интерес и ще направят предимствата на българската икономика по-видими за инвеститорите.

По отношение на еврозоната Павлов определя приемането на еврото като важен момент за България. То ще подпомогне търговията и инвестициите чрез по-ниски транзакционни разходи и по-нисък валутен риск, а рискът от спекулативна атака срещу лева ще изчезне, защото национална валута ще бъде еврото, обясни събеседникът.

 Същевременно членството ще постави страната под по-силен натиск да ограничи сивата икономика, чийто размер е пряко свързан със стабилността на публичните финанси. „Това показва примерът на с гръцката икономика, където неспособността да се събират данъци се оказва ключов фактор за кризата“, коментира гостът.

Приемането на еврото ще увеличи и политическата тежест на България, тъй като тя ще участва във вземането на решенията за паричната политика на еврозоната, а няма просто да се съобразява с тях, отбеляза събеседникът. „Но само по себе си членството няма да действа като „автопилот“ към по-висок жизнен стандарт“, обобщи Павлов.

Пълната програма на конференция „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“ и списък с всички гости можете да видите ТУК.