Защо интернетът днес е толкова уязвим

За голяма част от света вече не съществува понятието „офлайн“.

Интернетът е в основата на глобалната финансова и потребителска екосистема и позволява мигновена комуникация и трансакции.

Въпреки че системата е неразделна част от много човешки дейности, тя остава уязвима и когато част от нея спре да функционира, това струва милиарди долари и създава сериозни неудобства.

През 2025 г. масовите сривове зачестиха. Технически проблеми при големи доставчици на уеб инфраструктура доведоха до прекъсване на услуги за милиони потребители.

Едно 15-часово прекъсване в центровете за данни на Amazon.com Inc. през октомври блокира достъпа на британски деца до гейминг платформата Roblox, спря работещите да провеждат Zoom разговори и принуди дежурните инженери в Индия да отменят плановете си за религиозния празник Дивали.

В средата на ноември неизправност в Cloudflare Inc. свали множество сайтове, включително ChatGPT, транспортната администрация на Ню Джърси и социалната платформа X.

Може да изглежда странно, че проблем при един доставчик може да предизвика такава поредица от щети.

Причината се крие в начина, по който интернетът се е развил от създаването си досега, както и в съкращенията на разходите и ефективността, направени от компаниите, на чиито услуги разчитат милиони потребители.

Как потребителите получават достъп до интернет?

Когато потребител във Великобритания въведе google.com на телефона или компютъра си, това стартира сложен, но светкавично бърз процес.

Всички устройства - телефони, компютри, сървъри, които са свързани с интернет, имат идентификатори, наречени IP адреси, и използват системата за домейн имена (DNS), за да се откриват и комуникират помежду си.

Междувременно сайтове и приложения като Google са съставени от пакети данни - текст, изображения и файлове.

За да зареди Google, устройството на потребителя изпраща заявка за тези пакети данни чрез WiFi, мобилна мрежа или кабелна връзка.

Заявката преминава през физическа инфраструктура като рутери, кабели, превключватели, регионални центрове за данни и вероятно подводни кабели, докато достигне до правилния сървър на Google.

Този сървър, разположен в център за данни сред стотици хиляди други сървъри на Google, обработва заявката и връща необходимите пакети към потребителя през същите глобални мрежи.

Прекъсвания могат да се случат навсякъде по тази взаимосвързана верига. А една от основните причини сривовете вече да имат толкова мащабни последици е възходът на облачните услуги.

Логото на Google Cloud. Снимка:Bloomberg

Още по темата

Въпросителни около Microsoft и Amazon

Акциите на Amazon страдат от засилващата се конкуренция в облачните технологии

Защо прекъсванията на електрозахранването предизвикват такива трусове?

Основната промяна в начина, по който функционира интернет, е свързана с мястото, където се съхраняват данните и инфраструктурата.

През 90-те и началото на 2000-те всяка компания, която имаше собствен уебсайт, вероятно притежаваше и собствени сървъри в офисите си - наречени локални сървъри. Алтернативата беше да наемат сървъри от други компании, но пак да управляват хардуера и софтуера сами.

На нивото на отделния потребител всяка дейност, свързана с компютър, означаваше локално съхранение: музика, снимки, файлове се пазеха на твърди дискове.

Прекъсване можеше да възникне само заради един повреден файл, а загубата на няколко хиляди снимки щеше да е неприятна, но нямаше да засегне други потребители.

Облачните услуги станаха масови, след като Amazon, дотогава известна основно като онлайн търговец, установи, че инженерите ѝ губят огромно време, решавайки едни и същи проблеми свързани с инфраструктурата и съхранението на данни.

Компанията изгради споделена инфраструктура, за да намали това натоварване, и осъзна, че тази концепция може да се приложи към голяма част от интернет.

Идеята бързо се наложи и днес повечето интернет потребители и бизнеси разчитат на облачни услуги. След Amazon Web Services, Microsoft Corp. и Google (Alphabet Inc.) стартираха свои платформи, а трите компании доминират на глобалния облачен пазар.

На практика това означава експлоатация на милиони сървъри в центрове за данни.

Обикновено те са организирани в „региони“ - отделни клъстери от сървърни ферми, обслужващи конкретна държава или територия.

Някои региони поемат много повече трафик, което прави последствията от евентуален срив значително по-големи.

Част от компаниите може изобщо да не са наясно с регионалните зависимости в собствената си инфраструктура, което води до сриване на услугите поради прекъсване извън техния регион.

Сривът на AWS през октомври беше причинен от грешка в една от ключовите ѝ услуги, довела до изобилни откази и спиране на редица големи сайтове и услуги.

Тъй като интернетът е не само пакети данни, а и огромна физическа инфраструктура, подобни инциденти могат да бъдат резултат от софтуерна греша, прегрял център за данни или повреден кабел.

Учудващо е, че сривовете не се случват по-често.

Още по темата

OpenAI развива цялостна екосистема и обмисля за IPO през 2026 г.

Amazon изисква Perplexity да спре AI агента си да прави покупки

Защо облачните платформи като AWS, Microsoft Azure и Google Cloud са толкова доминиращи?

Във Великобритания например AWS и Azure държат над 70% от пазара на облачни услуги.

Това е резултат от предимството на ранния старт, дългогодишното присъствие на Microsoft в корпоративните технологии и огромните финансови ресурси на тези компании.

Но зависимостта от няколко доминиращи доставчика има някои последици.

Един срив вече може да блокира цели части от интернет.

Хипермащабните компании, както станаха известни, също бяха критикувани за бизнес практики, които затрудняват навлизането на нови конкуренти и прехвърлянето на клиенти към други доставчици.

Тъй като технологичната инфраструктура на всеки облачен доставчик е различна, промяната на платформа може да бъде изключително скъпа.

Инженерите по облачни технологии често преминават сертификационни програми само за един конкретен доставчик, което допълнително увеличава разходите и трудността при диверсификация.

Какво може да се обърка при големите облачни услуги?

Една от причините големите облачни доставчици да са толкова популярни е, че като цяло са надеждни.

Облачните услуги са един от най-бързо растящите сегменти от бизнеса им и е в интереса им да поддържат безпроблемна работа на системите.

Но това не компенсира все по-тясната взаимосвързаност между технологичните услуги, особено когато само няколко компании доминират различни слоеве от инфраструктурата.

CrowdStrike Holdings Inc., например, не е технологичен гигант, но е лидер в киберсигурността.

Популярността ѝ означава, че продуктите ѝ работят върху милиони системи с Microsoft Windows- често управляващи критични процеси в големи организации.

Когато компанията разпространи дефектна софтуерна актуализация чрез облачен ъпдейт през юли 2024 г., това мигновено предизвика „сини екрани на смъртта“ на милиони компютри.

Макар проблемът да не беше в облака, едновременният характер на облачните актуализации изкара от строя милиони машини наведнъж.

Билбордове в Ню Йорк след неуспешната актуализация на CrowdStrike

Какво могат да направят компаниите, за да се защитят от риска от сривове?

Най-важното е да имат предварителен план за действие при евентуално прекъсване.

Това може да означава по-големи разходи за резервна услуга, ако основният им регион се повреди, или адаптиране на инфраструктурата така, че за най-критичните операции да има „вътрешни“ резервни сървъри.

Що се отнася до останалите потребители, по време на голям срив няма много какво да се направи, освен да се изчака доставчикът на облачни услуги да отстрани проблема.

Понякога просто е по-добре да се отдръпнем от екрана, да подишаме въздух и да се замислим за сложната инфраструктура зад компютъра, която (в повечето случаи) поддържа всичко да работи гладко.

Още по темата

Amazon скочи с 13%, като AI захранва най-бързия растеж на облака от години

OpenAI се изправя срещу Google с браузъра ChatGPT Atlas с изкуствен интелект