Ролята на професионалната превенция срещу вредители в съвременната бизнес среда

За един бизнес контролът на вредителите не започва с появата на хлебарка, гризач или друг видим проблем. При добре организиран обект той включва предварителна оценка на риска, мониторинг, редовни проверки, документиране и конкретни действия при установена активност.

Това е особено важно за предприятия, които работят с храни, складове, хотели, логистични бази, здравни и социални обекти. При тях въпросът не е само дали в момента има вредители. При проверка или одит трябва да може да се покаже как се контролира рискът и какви действия са предприети.

Според инж. Стоян Гоцев, собственик на Хлебарките БГ, специалист по борба с вредители с 13 години опит, един от най-често срещаните проблеми при бизнес клиентите не е липсата на обработка, а липсата на проследимост.

„Най-честият пропуск при бизнес обектите не е липсата на обработка, а липсата на записи. Обработка е правена, но няма протокол, няма схема на точките и няма проследимост. При проверка това е равносилно на липса на система“, коментира инж. Гоцев.

Какво представлява професионалната превенция срещу вредители?

Професионалната превенция е система за ограничаване на риска още преди да се стигне до масово наличие на вредители.

Обичайно тя включва:

• оглед и оценка на риска за конкретния обект;
• определяне на критичните зони и възможните входни точки;
• разполагане на мониторингови и дератизационни точки;
• периодични проверки;
• протоколи и други записи за извършените дейности;
• коригиращи действия при установена активност;
• преглед на плана при промени в обекта или при повтарящ се проблем.

Така отделните обработки не остават изолирани действия, а могат да се проследяват във времето.

Защо контролът на вредителите е нормативно изискване при обектите с храни?

При предприятията, които работят с храни, изискванията произтичат и от европейската нормативна рамка.

Регламент (ЕО) № 852/2004 относно хигиената на храните изисква операторите на предприятия за храни да гарантират, че производството, преработката и разпространението под техен контрол отговарят на хигиенните изисквания. Чл. 3 и чл. 4, ал. 2 обхващат общите задължения и хигиенните изисквания от приложение II.

Чл. 5 изисква въвеждането, прилагането и поддържането на постоянна процедура, основана на принципите на НАССР.

Сред тези принципи са наблюдението и контролът, предприемането на коригиращи действия при отклонение, проверката дали мерките работят и воденето на документи и записи, съобразени с характера и размера на предприятието.

По силата на чл. 5, ал. 4 операторите трябва да могат да предоставят доказателства за съответствие на компетентния орган, да поддържат документите актуални и да съхраняват записите за подходящ период.

Затова липсата на видими вредители сама по себе си не е достатъчна. Необходима е работеща процедура, която може да бъде доказана с документи.

Кой има право да извършва ДДД дейности в България?

Дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията се извършват по реда на Наредба № 1 от 5 януари 2018 г. за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации, обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г. и изменена в ДВ, бр. 9 от 2 февруари 2021 г.

Физическите и юридическите лица, които извършват ДДД дейности, се вписват в публичен регистър на интернет страницата на Министерството на здравеопазването на основание чл. 13 от наредбата.

Регионалните здравни инспекции проверяват спазването на изискванията в едномесечен срок от уведомяването.

Квалификация „изпълнител на ДДД“ се придобива от лица с най-малко средно образование след преминато обучение и успешно положен изпит.

За управителя на бизнес обект това дава един лесен първоначален критерий при избор на партньор: да провери дали фирмата фигурира в публичния регистър.

Как се контролира употребата на биоциди?

Препаратите, използвани при борбата с вредители, също подлежат на регулация.

Прилага се Регламент (ЕС) № 528/2012, а България използва действащата национална система по чл. 89, параграфи 2 и 3. Съществува и публичен регистър на биоцидите с издадено разрешение за предоставяне на пазара по реда на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.

Биоцидът трябва да има съответното разрешение, преди да бъде предоставян на пазара.

Това позволява на бизнеса да провери не само изпълнителя на ДДД услугата, но и препарата, който ще бъде използван в обекта.

Как изглежда една работеща система за контрол на вредителите?

Огледът е отправната точка

Преди да се изготви план, трябва да се види самият обект.

Ресторант, склад, хотел и производствена база имат различни рискове. Значение имат конструкцията на сградата, входящите доставки, съседните помещения, наличието на храна и вода, зоните за отпадъци и възможните места за проникване.

След огледа могат да бъдат определени критичните точки и видовете вредители, за които е необходимо наблюдение.

Мониторинговите точки трябва да имат конкретна цел

Дератизационни точки, лепливи капани и инсектицидни устройства се поставят на избрани места, а разположението им се документира.

Схемата не е формалност. Тя показва къде се наблюдава активност и позволява резултатите от следващите проверки да бъдат сравнявани.

Всяко посещение трябва да оставя запис

При проверка се отчита състоянието на точките, наличие или липса на активност и предприетите действия.

Точно тези записи дават история на обекта. Без тях отделните посещения трудно могат да покажат дали активността намалява, нараства или се премества към друга зона.

При активност трябва да има коригиращо действие

Ако мониторингът покаже проблем, реакцията не се изчерпва с третиране.

Трябва да се потърси източникът, да се проверят възможните входни точки и условията, които поддържат активността, след което да има последващ контрол.

Планът се променя заедно с обекта

Преустройство, нова складова зона, промяна на доставките или повтаряща се активност могат да наложат промяна в схемата и честотата на проверките.

Статичен план, който не отчита реалните промени, постепенно губи практическата си стойност.

Кои бизнес обекти са изложени на по-висок риск?

Заведения, ресторанти и кухни

Храната, топлината, влагата, отпадъците и постоянните доставки създават подходящи условия за различни видове вредители.

При тези обекти контролът е свързан пряко и с изискванията за хигиена на храните.

Производство и преработка на храни

Освен нормативните изисквания тук могат да се прилагат частни стандарти и изисквания от клиенти и партньори.

Проблем с вредители може да засегне не само помещението, но и готова продукция или суровини.

Складове и търговски обекти

Големи площи, палетизирани стоки, множество труднодостъпни места и постоянен поток от опаковки затрудняват ранното откриване на проблем.

Особено внимание изискват входящите доставки.

Логистични центрове и транспорт

Вредители могат да бъдат пренесени заедно със стоки, палети и опаковки. Контролът на входящия поток има съществено значение за ограничаване на риска.

Хотели и други места за настаняване

Тук към санитарния проблем се добавя и репутационен риск.

При дървениците например източникът може да бъде свързан с движението на гостите и багажа им, което прави постоянния мониторинг особено важен.

Здравни, социални и детски заведения

Тези обекти работят с уязвими групи, затова методите за контрол и изборът на препарати изискват допълнително внимание.

Офиси и административни сгради

Рискът често се подценява. Кухненските зони, местата за отпадъци, общите шахти и инсталации могат да създадат условия за разпространение между отделни помещения и наематели.

Какви са рисковете за бизнеса при липса на превенция?

Самата аварийна обработка е само една част от потенциалния разход.

При установен проблем може да се стигне до:

• временно прекъсване на работата;
• необходимост от допълнително почистване;
• брак на замърсена продукция или стока;
• проблем при проверка или одит;
• мерки от страна на контролни органи;
• негативен публичен отзив или сигнал;
• затруднения при работа с партньор, който изисква документиран контрол;
• допълнителни посещения до овладяване на проблема.

Колко сериозни ще бъдат последствията зависи от типа обект и естеството на установената активност.

Каква е разликата между превенция и аварийна обработка?

При превенцията има предварително определен график, история на наблюденията и информация за рисковите зони.

При спешно повикване специалистът често влиза в обекта едва след като проблемът вече е станал видим.

„При обект, който е в абонаментен режим, ние знаем историята му и виждаме тенденциите. При спешно повикване започваме без никаква информация, в момент, в който проблемът вече е установен. Това е разликата между няколко часа и няколко месеца работа“, отбелязва инж. Стоян Гоцев.

Практическата разлика е именно в наличната информация. Ако има записи от мониторинга, може да се види кога е възникнала активността, къде е установена и как се е развила.

Как да изберете фирма за контрол на вредители за бизнес обект?

При B2B услугите цената на едно посещение не е достатъчен критерий.

Проверете:

• вписана ли е фирмата в публичния регистър на Министерството на здравеопазването;
• каква квалификация има екипът, който ще извършва дейностите;
• използват ли се разрешени за употреба биоциди;
• извършва ли се предварителен оглед;
• какви протоколи и други документи се издават;
• предоставя ли се схема на мониторинговите точки, когато е приложимо;
• може ли изпълнителят да даде информация и документи при проверка или одит;
• какво е времето за реакция при установена активност;
• има ли опит със съответния тип бизнес обект.

Оферта, дадена без достатъчно информация за обекта, трудно може да отчете конкретния риск.

При фирми като hlebarkite.bg работата с бизнес обекти включва именно оглед, оценка на риска, мониторинг и документация, като инж. Стоян Гоцев има 13 години професионален опит в областта на борбата с вредители.

Кои са най-честите грешки при контрола на вредителите?

Една от тях е да се чака видим проблем.

Други типични пропуски са:

• липсващи или непълни записи от извършените дейности;
• работа с нерегистриран изпълнител;
• третиране без търсене на структурната причина;
• липса на координация между различни наематели в една сграда;
• промяна в дейността или подредбата, която не е отразена в плана;
• повтарящи се обработки по един и същ начин, въпреки че резултатът не е достатъчен.

Особено показателен е последният случай. Ако една и съща активност се появява отново, обикновено трябва да се прегледа причината, а не просто да се повтори предишната процедура.

Как контролът на вредителите да стане част от ежедневната работа на обекта?

Необходим е конкретен отговорник от страна на бизнеса.

След това могат да бъдат подредени няколко основни действия:

1. Извършва се оглед и оценка на риска.
2. Определят се мониторинговите точки и честотата на посещенията.
3. Документацията се съхранява на достъпно място.
4. Персоналът знае какви признаци да следи и на кого да ги докладва.
5. При всяко посещение се добавят новите записи.
6. Планът се преразглежда при промяна в дейността или при повтарящи се констатации.

Така контролът на вредителите не зависи единствено от това дали някой е забелязал проблем. Има предварително установен начин за наблюдение и реакция.

Какво трябва да може да покаже един бизнес при проверка?

Практическият въпрос е прост: може ли обектът да докаже как управлява риска от вредители?

При наличие на организирана система обичайно има план, схема на мониторинговите точки, протоколи от посещенията, информация за предприетите действия и актуални записи.

Самата обработка е само част от този процес.

Както посочва инж. Стоян Гоцев, при бизнес обектите именно проследимостта често прави разликата между единична услуга и реално работещ контрол на вредителите.