Защо евтиният дентален туризъм в чужбина може да излезе скъпо за българския пациент

Д-р Кирилов, искам да започнем с малко по-общ поглед относно развитието на денталната медицина в България и изобщо съвременната имплантология. Какви са вашите наблюдения и впечатления? 

Имплантологията е както съвременна, така и не много съвременна, защото началото ѝ е още през 1982 г. Става дума за близо 50-годишен опит в света с имплантологията. Това че в България повече колеги започнаха да работят имплантология в последните 15-20 години. Става дума за съчетание на няколко фактора. Първият фактор е това, че се натрупа по-голям опит и по-голяма база данни в науката и практиката имплантология в света. Това позволи тя да влезе в България. Търговски фирми, които дистрибутират импланти, за да могат да дистрибутират продукцията, бяха принудени да направят множество курсове и обучения на колеги лекари в България, които ги правят зъболекари с по-голям опит, което доведе до това голямо и бурно развитие на дентални импланти, лечение и предлагане с дентални импланти в България. 

Да се насочим към работата ви в Медикъл Дент. Знаем, че включително и вашата област, става дума за лечение на комплексни случаи. Разкажете повече за последиците от некачественото лечение следствие на денталния туризъм в други държави.

Проблемите, които създава денталният туризъм в други държави, са следните. Биологичните процеси в човешкото тяло са времеемки. Примерът, който давам в тази посока, е че едно пародонтално заболяване като пародонтозата, за да може да бъде лекувано, често има нужда от 5-6 посещение, по едно седмично. Тоест това е процес, който отнема месец, месец и половина. Когато една дентална клиника е направила маркетинг, че за три, пет или седем дни може да направи зъбите и там отиде пациент, който е подмамен от срока и донякъде от цената, то тогава се сменя лечебният протокол. Вместо да се лекува пародонтозата, вадим зъбите и слагаме имплантите.

Над 15 хиляди научни публикации, сравняващи успеха на пародонтално лекуваните зъби и имплантите на 15-ата година след завършване на лечение, показват, че по-добрите резултати са при пародонтално лекуваните зъби, а не в групата на пациенти с импланти. Съдейки по научната литература и от моите наблюдения, една такава подмяна на лечението на пародонтоза с вадене на зъби и поставяне на импланти, ще доведе в следващите 10-15 години до множество усложнения с периимплантити и възпалителни процеси около импланти под конструкциите, които са направени.

Това се явява третична профилактика - лечение на усложненията. Защото профилактиката е първична, вторична и третична. Първична профилактика означава да профилактираме заболяването. Вторична - да лекуваме заболяването. Ако го лекуваме по неправилен начин или с погрешен протокол, стигаме до усложнение и до лечение на усложнението - това е третична профилактика и е най-скъпото.

Тоест в момента подмамени от предложения за срок и цена, сменяйки се лечебни протоколи, за да може лечението да завърши за една седмица вместо за два месеца, се залага потенциален здравословен проблем за множество хора в недалечно бъдеще.

Давам пример с пародонтозата и имплантите, защото същото се отнася за лечение на умъртвяване на зъб, лечение на канал, лечение на гранулом, лечение на киста и всичко друго, което изисква тялото да има време да оздравее. На тялото му време да оздравее. Ние не сме мебели за бързо навиване на бурми в някоя държава и като ни навият набързо бурмите, ние да сме щастливи. Ние сме живи хора с всички биологични особености, касаещи както хода на едно и заболяване, така и хода на едно оздравяване при лечение. 

Подценяват ли българските пациенти този процес и каква е ролята на Медикъл Дент за повишаване на тяхната осведоменост в това да се лекуват в България, за да си спестят част от главоболията с нискокачествен дентален туризъм в други държави?

В момента от името на Медикъл Дент разработваме кампания под егидата “Лекувай се в България”. Ще ангажираме и неправителствени организации, ще се обърнем и към държавните институции, свързани със здравеопазването, за да се започне по-широка разяснителна кампания. Това, което се случва в последните 2-3 години и се усилва, крие сериозни рискове за проява при множество пациенти на тежки, скъпи и времеемки усложнения, които ще изискват възстановяване и лечение. Структурираме кампанията и съвсем скоро предстои тя да стартира.

И в този контекст, какъв е подходът, включително на Медикъл Дент, акцентира ли се в денталната медицина върху един много по-персонализиран подход, отчитащ индивидуалните нужди на всеки един пациент?

Това е така от много години и не е нещо ново. От много години се стараем и правим индивидуални лечебни планове спрямо медицинското състояние и спрямо очакванията и желанията на пациента. Стараем се в целия процес - от първичния преглед, през различните изследвания за диагностика, планиране на лечебен случай, създаване на лечебния план, както и техниките за лечение, които използваме - лечебните протоколи, т.е. начина, по който ще лекуваме канала, по който ще изпилим зъба за фасета или корона, начина, по който ще се вземе отпечатък от зъбите и т.н. Всичко това се стараем да бъде направено по най-съвременните подходи с най-съвременната апаратура и материали, които са достъпни на пазара.

Къде се намира България на картата на денталната медицина и имплантологията в Европа? 

В България има добри специалисти, които могат да предложат всички съвременни методи за лечение с много добри материали и с достатъчно добър опит, за да се справят с извършване на лечението. Така че бих казал, че България стои на водещите места в Европа в това отношение. Българинът може да намери отговорът на своите здравни проблеми в България. В това число се връщам на въпроса за здравния туризъм. Две са най-честите причини за здравен туризъм.

Едната е за по-евтино лечение, а втората възможна причина е за медицинското състояние, което имаме, да няма подготвени специалисти в държавата, които могат да извършат лечение. Тогава търсим здравен туризъм заради качеството на услугата и заради невъзможност това да се извърши в България. Част от отговорите, свързани със здравен туризъм на българските пациенти, са следните. Ако сравним една добра клиника в България, с добра апаратура, с качествени материали, лекарите са запознати и квалифицирани с най-съвременните методи за лечение, с цената в подобна клиника в Истанбул - там е по-скъпо.

Евтините клиники, които правят маркетинг на пазара в България - нека пациентите да се замислят кое кара тези клиники да привличат здравен туризъм от България. Нима Турция е малък пазар и те нямат достатъчно турски пациенти, с които да работят и лекуват? Или имат някакъв проблем с репутацията на пазара в Турция и затова търсят алтернатива като пациенти, които да лекуват и с които да работят. В България също има клиники, които са евтини - ползват евтини импланти, евтини материали, а лекарите не са толкова добре квалифицирани. Същото важи и за евтините клиники в Турция.

Евтината клиника тук ще лекува така, както лекува евтината клиника в Турция. Добрата клиника тук ще лекува така, както лекува добрата клиника в Турция и няма да има разлика в цените. Българинът реално няма основание да взема решение да търси извън България решение на здравословния проблем, защото ако говорим за качеството тук - има клиники и лекари, които са подготвени да дадат най-доброто качество, с най-добрите материал и с най-добрите технологии. А има и клиники, които могат да дадат цена, каквато дават в Турция. Нито ценово, нито с качеството може да оправдаем това. И това, което се случва, е плод единствено и само на маркетинга на тези чуждестранни клиники у нас. 

Според Вас може ли България да отключи своя потенциал за дентален туризъм в клиниките, които използват качествени материали, последно поколение технологии и разполагат с висококвалифицирани специалисти?

Напълно можем. Но това не може да стане без добра транспортна свързаност. Ако нямаме директни полети с дадена държава, няма как да работим на пазара на тази държава за привличане на пациенти. За да може да се работи в посока развитие на реален дентален туризъм в България, клиниките трябва да  бъдат разделени - такива, каквито предлагат цени и такива, които предлагат високо качество.

Тогава маркетингът към различните държави ще е в двете посоки, защото винаги ще има пациенти, които търсят цената, а не качеството, но ще има и такива, които ще търсят качеството. Тогава пък ако сравним една добра качествена клиника в България с една такава в Норвегия,  то втората ще е два-три пъти по-скъпа.

Тоест ние там ще имаме пазар в скандинавските държави за добрите български дентални клиники. Но ще имаме и пазар за по-евтините клиники, защото във всяка една европейска държава има хора, които търсят по-евтина цена. Това може да е сериозно перо като приход за бюджета и държавата, ако бъде систематично организирано и държавата подкрепи създаването на транспортна свързаност. И разбира се маркетинг на доброто и качествено българско зъболечение на европейския пазар. 

Можем ли да очакваме по-значително поскъпване на услугите и материалите в денталната медицина заради войната в Близкия изток?

Здравеопазването като цяло е в сектора на услугите. Обикновено най-високият разход на компаниите в сектора на услугите са свързани с работните заплати и осигуровките. В този смисъл, заради покачването на цената на бензина едва ли ще се стигне до поскъпване на цената на импланта. Но натискът върху пазара на труда, който би се появил при една висока инфлация и нужда от актуализиране на възнагражденията, веднага ще рефлектира върху разходите за осигуровки и ще намали печалбите на дружествата. Това би могло да е причина за покачване на цени, но то ще дойде по-скоро от по-високите разходи за труд. Разбира се, доставчиците също могат да завишат материалите, защото те имат разходи за дистрибуция и доставка. 

Ако се върнем в България и работата на Медикъл Дент, колко е важна симбиозата между от висококвалифицирани специалисти и последно поколение технологии, както и най-добрите възможни материали на пазара?

Това са задължителните три компонента на едно добро лечебно заведение. Към това бих добавил и много добре обмислени и структурирани работни процеси, така че от самия контакт на пациента с лечебното заведение до завършване на лечението и профилактиката на постигнатите резултатите, трябва да бъдат добре помислени и управлявани, при гаранции за здравето, сигурността и крайния резултат в процеса на лечение.

В посока на профилактиката сме създали лечебно заведение, в което целият екип, лекарите и администрацията работят по цял ден на профилактика на пациенти, които вече сме излекували. Администраторите се свързват с пациентите по телефон или по имейл всекидневно, това е техният основен ангажимент, което създава навиците на хората.

Промяната на навиците е това, което може да промени бъдещето на здравето след извършено лечение. Ако след завършено лечение ние не променим навиците си, може да се очаква да се върне подобно усложнение.

Каква е ролята на изкуственият интелект в денталната медицина? 

Ролята на изкуствения интелект в денталната медицина започва още през 1995-1996 година. Тогава се създава първата машина за правене на коронки. Софтуерите, с които работим, за да дадат предложение за форма на зъба, те избират между над 15-20 хиляди комбинация за всеки един зъб. Технологиите и в това число базата данни, която сега наричаме изкуствен интелект, ние конкретно ползваме в Медикъл Дент през 2006 г.

Да се върнем сега и към кампанията, която подготвяте. Очаквате ли приемственост не само от гражданския сектор, но и от Министерството на здравеопазването и българските институциите?

Вярвам, че всички можем да припознаем в една подобна кампания ползите, които тя може да генерира както за предпазване на българския пациент от грешни решения, така и от загуба на ресурс. Защото в момента ние губим ресурс - българи излизат и плащат средства за лечение в Турция. Това е чист износ на капитал. И след години ще загубим още по-голям финансов и времеви ресурс на същите хора, за да може те да си платят отново лечение на усложненията, които ще получат, заради тази промяна в протокола.

Тази промяна се налага всъщност заради маркетинговото предложение, че всичко може да стане за 3-5 дни или седмица. Призивът ми е пациентите да се информират. Това, пренесено в друга медицинска специалност, може да звучи така: българските майки да ходят да раждат в Турция, защото някоя турска болница им е обещала да родят в петия месец и ги е уверила, че всичко ще е наред. Горе-долу това правим и със зъбите си.