- В разгара на трансферния прозорец през лятото на 2025 г. Нюкасъл Юнайтед се изправи пред трудно решение – да продаде своя ключов футболист Александър Исак, след като Ливърпул прояви интерес към него, или да увеличи заплатата му до 300 хиляди британски паунда на седмица, което е повече от два пъти над предишното му възнаграждение
- От телевизионни права към комерсиализация: новите двигатели на футболните приходи
- Проучване на Sports Value от 2024 показва какъв е пейзажът при най-добрите клубове в Бразилия: близо 2 млрд. долара приходи, но комбинирана нетна загуба от 237 млн. долара
В разгара на трансферния прозорец през лятото на 2025 г. Нюкасъл Юнайтед се изправи пред трудно решение – да продаде своя ключов футболист Александър Исак, след като Ливърпул прояви интерес към него, или да увеличи заплатата му до 300 хиляди британски паунда на седмица, което е повече от два пъти над предишното му възнаграждение. Вторият вариант щеше да наруши значително структурата на възнагражденията в клуба и да предизвика главоболия за треньора и щаба в съблекалнята. Неслучайно и напълно логично отборът реши да продължи без Исак и да го продаде на Ливърпул.
Нюкасъл, който завърши на пето място през футболния сезон 2024/2025 и се класира за УЕФА Шампионска лига за втори път в рамките на три години, не е единственият английски, а и европейски отбор, изправен пред подобни дилеми със своите футболисти – да избират между евентуалното разваляне на морала в съблекалнята и устойчивостта на заплатите в отбора или продажбата на даден талант.
Именно Александър Исак през 2022 г. стана рекордно скъпо попълнение в историята на Нюкасъл Юнайтед, като бе привлечен в сделка за 60 милиона британски паунда от Реал Сосиедад с 6-годишен договор. Само три години по-късно Исак счупи нови финансови рекорди – този път с преминаването си в Ливърпул.
Той подписа рекордна сделка не само за клуба от Мърсисайд, но и за британския футбол, на стойност 125 милиона британски паунда (144 милиона евро). Отново през същото лято, в Манчестър Юнайтед се заговори за продажбата на Бруно Фернандес, гръбнака на отбора със своите асистенции и голове от момента, в който се присъедини към клуба. Причината – изкушаваща оферта от Саудитска Арабия, която португалецът отклони. Според непотвърдена информация, Ал Хилал е предложил 100 милиона британски паунда за плеймейкъра на Манчестър Юнайтед, заедно с предложение за заплата от около 700 хиляди паунда на седмица – в сравнение със сегашните 300 хиляди, които получава седмично 31-годишният португалец. В интервю през декември, Фернандес разкри и разочарованието си от опитите на борда да го продадат, но решават заедно със семейството си да останат на Острова, тъй като португалският маестро смята, че има недовършена работа при един от най-титулуваните отбори в европейския футбол. Но освен свежи пари в касата на клуба, подобен трансфер е насочен и към спестяване на пари от гледна точка на високите заплати в клуб, който миналия сезон завърши на разочароващото 17-о място.
След като Сър Джими Ратклиф и неговият конгломерат INEOS станаха миноритарни акционери в Манчестър Юнайтед, започна процес на финансово оздравяване на клуба. Дълги години, включително и най-големите фенове на отбора, бяха недоволни от управлението на мажоритарните собственици, семейство Глейзър. Сред мерките за спестяване, последвали идването на Ратклиф в структурата на клуба, са продажбата на футболисти и освобождаването на играчи с много високи заплати. Подобни спестявания дойдоха и от отдаването под наем на Маркъс Рашфорд в Барселона (325 хиляди паунда на седмица) и на Джейдън Санчо. Въпреки историята и класата на Манчестър Юнайтед, особено в ерата на сър Алекс Фъргюсън, подобната структура на разходите за заплати и възнаграждения в момента изглежда недалновидна и дори нерентабилна, предвид разочароващото представяне на отбора и честите смени на треньори, особено в последните няколко години.
Още по темата
Въпреки че след пандемията имаше притеснения за устойчивостта на темповете на ръст на стойността на футболистите (техните трансфери между клубовете, както и техните възнаграждения), цялостното съотношение между заплата към печалбата вече е под критичната граница от 70% и през 2023 вече спадна до 64% в петте най-големи футболни първенства.
Изключение тук прави единствено испанската ЛаЛига. Именно съотношението между заплатата към приходите на футболните клубове е основният барометър за здравето на финансите и във Висшата лига в Англия. Анализ в периода 2009-2024 показва, че сезон 21/22 последно стига до критичните 72% на съотношението заплата към печалба. Впоследствие всеки сезон се стига до нормализиране на този показател до 63% през сезон 23/24. Общите разходи за заплати и възнаграждения в същия отрязък на времето са се увеличили от 1,4 милиарда паунда то 4 милиарда паунда. Но ръстовете на заплатите на футболистите, поне в английската висша лига, поддържат траектория на едноцифрени ръстове през последните 5 години - в диапазона от 0,2% до 9,7%. За сравнение, заплатите на футболистите през някои сезони миналото десетилетие се движат между 12% и 15%. Солиден мотор на пазара беше и навлизането на саудитски клубове и покупката на футболисти, играещи в Европа. Premier League направи рекордни продажби на футболисти в размер на 1,2 млрд. паунда по време на трансферния прозорец през 23/24. Това е увеличение от 500 милиона спрямо предходния сезон, като 250 милиона дойдоха само от Саудитска Арабия и влязоха в касите на седем отбора от Висшата лига на Англия.
От телевизионни права към комерсиализация: новите двигатели на футболните приходи
Комерсиалният футбол, особено когато говорим за най-добрите първенства на Стария континент, отчитат все по-големи приходи. През сезон 22/23, приходите на клубовете в Европа достигнаха близо 27 милиарда евро, а заплатите стигнаха около 18 милиарда евро. Последният доклад на Deloitte от 2025 г. (за сезон 23/24) показа 8% ръст на приходите в европейската футболна индустрия - в размер на 38 милиарда евро. А Реал Мадрид влезе в историята като първият европейски клуб, преминал психологическата граница от 1 милиард евро приходи. Този резултат беше постигнат и с помощта на мащабната реновация на стадиона Бернабеу увеличи приходите от мачове със 126 милиона евро. Ежегодният доклад на Deloitte също така посочва и променящите се динамики, когато говорим за основните стълбове на растежа на клубовете. Досега правата за излъчване бяха един от традиционните двигатели на приходите за футболните клубове. През изследвания сезон през 2023-2024 се виждат ясни признаци за забавяне, като ръстът на приходите от телевизионни права и излъчвания за клубовете е бил анемичен: едва с 1%. За сметка на това обаче се намира друг, много по-ясен двигател на растежа. Комерсиализацията на футболните клубове става все по-отчетлива, като комерсиалните приходи във Висшата лига за първи път пробиха границата от 2 милиарда паунда. Футболните клубове инвестират все повече в инфраструктура и стадиони и не само за спортните си цели. Олимпик Лион успява да генерира 44 милиарда от събития извън традиционния си цикъл от мачове, като например отдаване на стадиона за концерти или други мероприятия.
Футболната пирамида рискува да се разпадне отдолу
Ако излезем от най-комерсиалните топ първенства от Стария континент, където приходите от телевизионни права и излъчвания са сред основните катализатори за свежи пари в клубовете, картината не е толкова розова. В Бразилия, заплатите и разходите за поддръжката на отбора нарастват с темпове, по-големи от приходите, които събират.
Проучване на Sports Value от 2024 показва какъв е пейзажът при най-добрите клубове в Бразилия: близо 2 млрд. долара приходи, но комбинирана нетна загуба от 237 млн. долара. Разходите за заплати и възнаграждения набъбват до над 1,5 млрд. долара. Въпреки че приходите са се утроили за последните 20 години при бразилските футболни клубове, те все още оперират на загуба.
Подобна е картината и ако слезем от Висшата лига и се приземим във втория ешелон на английския футбол – Championship. Анализ на Sentinel Sports Group за сезон 24-25 обрисува също притеснителна картина. Съотношението заплати/печалба там в някои клубове там (като Уест Бромич и Хъл) е доста над бенчмарка от 70% и надминава 100%, а понякога и повече. Първият паневропейски анализ относно финансовото представяне в четири от водещите първенства на Стария континент 2023 г. очерта също тревожна картина: немалко от тях са в “червената зона” по т.нар. Z-score, финансовата формула на Едуард Олтман от 1968. Това означава тежка финансова тревога и с висок риск от несъстоятелност, дори да не са минали през формално производство.
Казусите с Александър Исак в Нюкасъл и Бруно Фернандес в Манчестър Юнайтед показват, че дори богати клубове с амбиции за Шампионска лига вече не могат безкрайно да субсидират индивидуални суперзаплати, когато те подкопават вътрешната йерархия и натискат бюджетите на клубовете до ръба. В елитните първенства на Европа общото съотношение заплати/приходи се нормализира под критичните 70% и достига около 63–64%, а ръстът на възнагражденията в Premier League е едноцифрен – знак, че на върха системата се адаптира чрез нови регулации, по-строг контрол и диверсификация на приходите. Истинското напрежение обаче се измества „надолу по пирамидата“ – извън топ първенствата и най-конкурентните футболни лиги, където заплатите и разходите за състав вече надминават 100% от приходите (както в Бразилия и Championship), което означава, че не сме пред класически балон, който да се спука на върха, а пред хроничен, структурен риск от фалити и принудителни разпродажби за онези, които вървят по ръба на финансовата устойчивост.
