- След месеци на ескалация – САЩ наложиха мита на Китай от 10%, след това 20%, след това 145%, а след това отново 10% – Белият дом обяви споразумението, сключено между двете страни в края на октомври, като „огромна победа“
- Китай вече не е просто бърз последовател, а система, която показва много по- различен, но може би и жизнеспособен, или дори по-осъществим модел на развитие
- Тази идея изглежда все по-нереалистична. Китай просто се справя прекалено добре в прекалено много области
През април, когато Вашингтон и Пекин си разменяха удари в търговската война, американският министър на финансите Скот Бесент излъчваше увереност. Китай има „губеща ръка“, каза той пред CNBC. „Те играят с двойка двойки.“
Оказа се, че Бесент и администрацията на Тръмп са тези, които блъфират. След месеци на ескалация – САЩ наложиха мита на Китай от 10%, след това 20%, след това 145%, а след това отново 10% – Белият дом обяви споразумението, сключено между двете страни в края на октомври, като „огромна победа“. Все пак споразумението много приличаше на предишното статукво. САЩ дори направиха значителна отстъпка, като отмениха решението си да разширят списъка с китайски компании, подлежащи на експортен контрол – политически инструмент, който преди това се считаше за неподлежащ на договаряне.
Още по темата
Китай не само отблъсна ударите на Доналд Тръмп, но и излезе с по-ясно изразени силни страни.
„Китай вече не е просто бърз последовател, а система, която показва много по- различен, но може би и жизнеспособен, или дори по-осъществим модел на развитие“, казва Лизи Ли, сътрудник в Азиатския институт за политика. В продължение на години се смяташе, че макар и безпрецедентен, растежът на Китай е нестабилен. През 2001 г. американският консервативен автор на рубрика Гордън Чанг публикува книгата „Предстоящият колапс на Китай“, в която предсказва, че Китайската комунистическа партия ще доведе страната до крах – и себе си до загуба на властта – в рамките на едно десетилетие. Непоколебим от провала на прогнозата си, Чанг актуализира времевата си рамка в последните дни на 2011 г., залагайки, че партията ще падне през следващата година.
По време на първия мандат на Тръмп и под управлението на Байдън, враждебно настроените към Китай разпространиха идеята, че САЩ трябва да победят Китай, преди Китай да може да победи САЩ. Тази група въздъхна с облекчение, когато китайската икономика започна да показва признаци на неразположение през 2023 г.: бавна криза на пазара на недвижими имоти, разпродажба на акции на фондовата борса, десетки хиляди безработни висшисти. По-ранните прогнози, че азиатският износен гигант един ден ще надмине САЩ по брутен вътрешен продукт, бяха отхвърлени. Всичко това възкреси идеята, че Китай отново е на крачка от колапс.
Тази идея изглежда все по-нереалистична. Китай просто се справя прекалено добре в прекалено много области. Тези, които се надяват да видят страната унижена, трябва да се примирят с реалността, че тя остава сериозен съперник и е решена да разшири вече значителните си предимства, включително в сектори, които ще определят бъдещето, като електромобили, чиста енергия и роботика.
По време на първия мандат на Тръмп и под управлението на Байдън, враждебно настроените към Китай разпространиха идеята, че САЩ трябва да победят Китай, преди Китай да може да победи САЩ. Тази група въздъхна с облекчение, когато китайската икономика започна да показва признаци на неразположение през 2023 г.: бавна криза на пазара на недвижими имоти, разпродажба на акции на фондовата борса, десетки хиляди безработни висшисти. По-ранните прогнози, че азиатският износен гигант един ден ще надмине САЩ по брутен вътрешен продукт, бяха отхвърлени. Всичко това възкреси идеята, че Китай отново е на крачка от колапс.
Тази идея изглежда все по-нереалистична. Китай просто се справя прекалено добре в прекалено много области. Тези, които се надяват да видят страната унижена, трябва да се примирят с реалността, че тя остава сериозен съперник и е решена да разшири вече значителните си предимства, включително в сектори, които ще определят бъдещето, като електромобили, чиста енергия и роботика.
Търговските преговори показаха колко голямо влияние има Китай върху САЩ.
Това се дължи до голяма степен на почти пълното му господство в веригата за доставки на редки полезни изкопаеми (стр. 37). Ограниченията на Пекин върху износа на минералите заплашват редица американски индустрии, включително електромобили, сателити, авиация и потребителска електроника. САЩ инвестират в развитие на местния капацитет за добив и преработка на редки полезни изкопаеми, но „тези промени ще отнемат години, за да се преодолее напълно настоящата прекомерна зависимост от Китай“, казва Даниел Розен, съосновател на икономическата изследователска фирма Rhodium Group.
САЩ разчитат на Китай и за съставките на близо 700 лекарства – зависимост, която е толкова чувствителна тема, че китайските преговарящи дори не я споменаха по време на последните търговски преговори. А решението на Китай от октомври да спре износа на компютърни чипове, произведени от китайската компания Nexperia, за автомобилни производители, включително японските Honda и Nissan, показва колко големи сътресения може да предизвика, когато пожелае.
Разбира се, САЩ също имат свои слаби места, предимно в това, че са водещ доставчик на микрочипове, използвани за обучение на модели за изкуствен интелект. Тръмп забрани на Nvidia Corp. да продава на Китай най-високотехнологичния си чип, известен като Blackwell. Но Хонбин Ли, съдиректор на Станфордския център за китайската икономика и институции, твърди, че Пекин има преимущество. „Можем ли да живеем без лекарства, без редки полезни изкопаеми? Не“, казва той. „Могат ли китайците да живеят без чипове Nvidia? Да, могат.“ (Ли подчертава, че като цяло търговията е взаимноизгодна.)
Китай също е показал способност да заобикаля американския експортен контрол. Някои китайски компании разчитат на мрежи за контрабанда, за да се сдобият с микрочипове, докато други създават фиктивни компании, за да купуват чипове директно от производителите. Гиганти като Huawei Technologies Co. също работят върху производството на свои собствени чипове, които, макар и да не са най-модерните, все пак ще позволят създаването на конкурентни продукти. В областта на чистата енергия Китай изпреварва останалия свят, като изгражда два пъти повече капацитет за слънчева енергия, отколкото САЩ и Европа взети заедно. Страната доминира на световния пазар на електромобили, като произвежда 70% от електромобилите в света. Тя е лидер и в технологията на батериите: на автосалона в Шанхай през 2025 г. автомобилният производител BYD Co. демонстрира батерия, която се зарежда почти изцяло за пет минути. През 2024 г. Китай инсталира повече фабрични роботи, отколкото останалия свят взети заедно. Базираната в Шънджън компания DJI продава 70% от търговските дронове за потребители и фирми, а САЩ изостава от Китай и в областта на военните дронове.
Китай инвестира сериозно, за да изпревари САЩ и в други области. Неотдавнашен доклад на Американско-китайската комисия за прегледи на икономиката и сигурността установи, че „Китай е световен лидер в квантовите комуникации и отбелязва бърз напредък в квантовите изчисления и сензори“. Макар Китай да изостава в областта на най-модерния изкуствен интелект, той получава повече патенти, свързани с изкуствения интелект, от всяка друга страна и разширява границите на възможното без най-модерните чипове, както показва „моментът DeepSeek“ през януари миналата година, когато компанията пусна на пазара конкурентен модел за изкуствен интелект на част от цената на американските си конкуренти. „Само едно китайско сътресение ни дели от спукването на целия балон на изкуствения интелект“, казва Еван Медейрос, бивш политически съветник на президентите Барак Обама и Джо Байдън, който сега преподава в университета „Джорджтаун“.
Ли от Азиатския институт за политики казва, че силата на Китай се крие в способността му да „мащабира технологиите бързо и да ги внедрява в цялата си икономика“, както направи с електромобилите, слънчевата енергия и батериите. „Мисля, че подобна динамика ще продължи да се проявява в екосистемата на изкуствения интелект, инфраструктурата от ново поколение, роботиката и квантовите сектори“, казва тя.
САЩ все още разполагат с най-силната армия в света, но Китай наваксва. Един китайски корабостроител е произвел повече кораби през миналата година, отколкото САЩ са произвели от Втората световна война насам. Китай наскоро пусна в експлоатация самолетоносач с възможности, близки до тези на самолетоносачите на американския флот. Страната е удвоила запасите си от ядрени бойни глави от 2020 г. насам и е укрепила подводния си флот. И Тръмп, и китайският президент Си Цзинпин избягват да отговорят на въпроса за статута на Тайван, но ако Си реши да нападне острова, не е ясно дали Тръмп ще го защити.
Разбира се, Китай е изправен пред сериозни икономически предизвикателства, особено в дългосрочен план. Той все още се бори с последиците от срива на пазара на жилища, който унищожи трилиони долари богатство, а икономиката му се бори с дефлацията. Населението му застарява бързо, така че Китай ще загуби около една четвърт от възрастните в трудоспособна възраст през следващите 25 години, а много млади хора са отчаяни поради високата безработица. Страната все още може да затъне в „капана на средния доход“ – тоест, може да не успее да премине от икономика, основана на инвестиции, към икономика, основана на иновации, казва Медейрос. Всъщност, избягването на този капан е точно целта на новия петгодишен план на Китайската комунистическа партия, който дава приоритет на лидерството в „индустриите на бъдещето“, като аерокосмическата и квантовата информатика.
Въпреки нарастващата сила на Китай – да не говорим за неговата готовност да потъпква личните права и свободи – възприятията на САЩ за страната изглежда се смекчават, като по-малко хора я възприемат като „враг“ в сравнение с преди няколко години. Между TikTok и лабубу, може би американците признават ролята, която Китай играе в живота им. Може би всички травъл инфлуенсъри, които са възхитени от китайските роботи, горещите тенджери и високоскоростните влакове, печелят сърцата и умовете на хората. Възможно е също така, че в сравнение с хаоса в американската политика, относителната стабилност на Китай – поне от разстояние – не изглежда толкова лоша. Каквато и да е причината, изглежда, че американците преосмислят мястото на Китай всвета. Крайно време е, макар и само защото да се надяваме на неговия крах няма да доведе до нищо добро.
