Планът Уиткоф - Димитриев: Какво крие бъдещето на Украйна?

Анализ на Антонио Костадинов

19 February 2026 | 14:29
Обновен: 19 February 2026 | 14:29
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • На 19 ноември се появи документ, който предизвика тревога не само в Украйна, но и сред нейните западни съюзници. Според изтеклия мирен план на САЩ и Русия, на Киев е направено предложение да предаде контрола върху територии, които Москва вече разглежда като свои
  • Въпреки че формално документът зачита суверенитета на Украйна, той ангажира не само Украйна и Европа да обявят конфликтите през последните 30 години за приключени
  • Абсурдността на американско-руското предложение отекна на най-силно и в САЩ и започна да се спекулира дали наистина Вашингтон е имал роля в написването на този план. Американски сенатори заявиха, че е планът от 28 точки не е нищо повече от списък с желания на Русия

На 19 ноември се появи документ, който предизвика тревога не само в Украйна, но и сред нейните западни съюзници. Според изтеклия мирен план на САЩ и Русия, на Киев е направено предложение да предаде контрола върху територии, които Москва вече разглежда като свои. Това са Крим, Луганск и Донецк. Планът, макар и да зачита формално суверенитета на Украйна, на практика изисква Киев и Европа да приемат дългогодишното нарушение на международното право, легитимирайки руската анексия на тези територии.

Същевременно, планът предлага сериозни ограничения за бъдещето на Украйна, включително значително намаляване на нейния военен капацитет до 600 000 войници и забрана за присъединяване към НАТО. В резултат на това, на политическата сцена на Европа се разгръща ново изпитание за архитектурата на сигурността, която от 2014 г. насам претърпява сериозни промени, със страна като Украйна, все по-забележима и стратегически важна в конфликта.

Въпреки че формално документът зачита суверенитета на Украйна, той ангажира не само Украйна и Европа да обявят конфликтите през последните 30 години за приключени, но и да поемат ангажимент НАТО да не се разширява. По всички тези точки, това означава Европа и Украйна да приемат статуквото от последните три десетилетия и да легитимират нарушаването на международното право. Под екзистенциална заплаха след анексията на Кримския полуостров през 2014 г., а после и с пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, са териториалната цялост на държавите и завръщането на империализма. Европа се намира в променена архитектура на сигурността, в която Украйна заема все по-голяма и централна роля и предложения план на САЩ удря именно този фундамент. С

лед първата злополучна среща между украинския президент Володимир Зеленски и Доналд Тръмп в овалния кабинет, отново станахме свидетели на светкавична европейска реакция с изчистването на спорния план в Женева.

Оригиналният американски план - с почерка на Кремъл

Абсурдността на американско-руското предложение отекна на най-силно и в САЩ и започна да се спекулира дали наистина Вашингтон е имал роля в написването на този план. Американски сенатори заявиха, че е планът от 28 точки не е нищо повече от списък с желания на Русия. Сенаторът републиканец Майк Раундс заяви, че държавният секретар Марко Рубио се е свързал с него и с други сенатори и му е съобщил, че това е предложение, което САЩ са получили и са предали на Украйна. Смутът в редиците на администрацията на САЩ също беше очевиден след натиска и контрапредложението на европейските съюзници на Украйна.

Според някои експерти и текстолингвистичен анализ, 28-точковият план изглежда е преведен директно от руски. Андрес Клут отбелязва в Bloomberg Opinion, че т.нар. американски мирен план всъщност представлява „точки от разговора с Кремъл“, изтекли от Кирил Дмитриев след неформални разговори във Флорида със Стив Уиткоф и Джаред Кушнър. В този контекст, думите на полския премиер Доналд Туск трябва да са червена лампа: „Преди да започнем работата си, би било добре да знаем със сигурност кой е авторът на плана и къде е създаден”.

В допълнение на това да се търси кой е истинският архитект на тези 28 точки, се задава и въпроса „какво иска да каже авторът?”.

Стив Уиткоф, специалният пратеник на Тръмп, който договори крехко примирие между Хамас и Израел, няма предишен дипломатически опит. Нюйоркски предприемач, занимавал се с продажбата на недвижими имоти и близък съюзник на американския президент, Уиткоф вероятно се доближава до визията на Тръмп за сключване на двустранни споразумения и в света на дипломацията.

Например, в оригиналния американско-руски план се откроява типичната доза меркантилизъм в сегашната политическа конюнктура във Вашингтон: САЩ искаха 50% от приходите от използването на 100 милиарда руски замразени активи за реконструкция и инвестиции в Украйна, а останалата част - за американско-руски инвестиции за “съвместни проекти в специфични области”. Това отново напомня и за натиска на Тръмп върху Зеленски за сключване на сделката за редкоземни минерали на Украйна, която в крайна сметка, след ревизия и подобрения, беше подписана между двете страни, но беше представяна от Тръмп като панацея за конфликта. По същия маниер републиканският президент в началото на своя втори мандат лансира и екзотичната си визия за изграждане на ривиера в ивицата Газа.

Центърът за стратегически и международни изследвания също поставя под въпрос съмнителното авторство на първоначално изтеклия документ. Американският мозъчен тръст допуска, че Уиткоф е получил списък с руските искания и част от украинските за прекратяване на войната, и след това е дал своя версия на документа. Изтичането на този план в публичното пространство доведе и до оставката на специалния пратеник на Тръмп за Украйна и Русия - ген. Кийт Келог. С тръгването на Келог от поста си, Киев губи единствения си съюзник в настоящата администрацията на Тръмп. Оставката му съвпада именно с публикуването на плана - очевидно този план е писан зад гърба на Келог, нито е бил съгласуван с него.

Bloomberg публикува и телефонен препис на това как Уиткоф съветва Юрий Ушаков, ключов помощник на Путин, как руският президент да повдигне въпроса за Украйна пред Тръмп. Действието се разиграва на 14 октомври, докато американският държавен глава се радваше на своя успех за прекратяването на войната в ивицата Газа. А ден по-рано, на 13 октомври, американският президент започна отново да втърдява тона си към Путин и предупреди, че може да изпрати ракети “Томахоук” на Украйна. На 31 октомври, Пентагонът официално даде зелена светлина, че САЩ могат да изпратят далекобойните ракети на Киев, което се разчиташе не само като ключова военна помощ, но и силен политически символ на САЩ към Русия да седне на масата на преговорите. Но в този период се вижда обратът в позицията на Тръмп - на 17 октомври Зеленски се срещна с американския президент в Белия дом, но ден по-рано републиканецът разговаря по телефона с Путин в продължение на два часа и половина.

Именно след този разговор се появиха и индикациите за планирана среща между американския и руския лидер в Будапеща. Това предизвика тревожни паралели с провала на Будапещенския меморандум от 1994 г., когато Украйна се отказва от ядрения си арсенал в замяна на гаранции за сигурност от САЩ и Русия. Срещата не се осъществи, поне на този етап. Междувременно, въпреки че администрацията на Доналд Тръмп сигнализира решителност с обявяването на санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“, въвеждането им бе отложено с няколко седмици, въпреки първоначалния срок 21 ноември.

Триадата от психологическа война срещу Киев

Малко преди изтичането на американско-руския план на Уиткоф-Дмитриев, в Украйна избухна голям корупционен скандал, свързан и с приближен на украинския президент Володимир Зеленски. На 10 ноември Антикорупционното бюро на Украйна и специализираната прокуратура разкриха мащабна схема за присвояване и пране на пари в енергийния сектор, концентрирана около „Енергоатом“ и договори за доставките и услугите му.

Разследването доведе до повдигнати обвинения на няколко души, оставката на правосъдния и енергийния министър и силен обществен натиск върху президентската администрация за по-радикални кадрови промени. Комбинацията от войната, бушуваща близо 4 години, умората в украинското общество и натискът от американската администрация поставят украинските власти в незавидно положение.

Самият Володимир Зеленски предупреди при изтичането на оригиналните чернови на 28-точковия план, че Украйна може да бъде поставена пред „много труден избор“: да изгуби своето достойнство или да рискува да загуби ключов партньор, визирайки ултиматума на Доналд Тръмп, според който Киев трябва да подпише споразумението.

Образува се своеобразна триада срещу Зеленски - след корупционното разкритие на 10 ноември, в черновата на американския план се появи и искане Украйна да организира избори 100 дни от влизането в сила на това мъртвородено “споразумение”. На второ място дойде и подвеждащата информация в публичното пространство от американски служители, че Украйна се е съгласила на мирното споразумение. Впоследствие Зеленски направи уточнение, че комуникацията с американската страна продължава, след като в Женева и Абу Даби бяха предприети стъпки за изчистването на множество от спорните моменти и точки по този план.

Третият елемент в тази триада на психологическата война е оставката на Кийт Келог, който беше единственият в тази администрация на САЩ, който заемаше по-близки позиции до Киев и европейските съюзници. Като доказателство за това са и комплиментите на Путин към Уиткоф, който определя като “интелигентен и мил”. Руският президент легитимира първоначалния 28-точков план като американски, въпреки че дори при лингвистичен анализ се открива много ясен руски почерк в характера на идеите му. Планът заема позиции, значително по-близки до тези на Кремъл, и възпроизвежда основните искания на Москва, които почти не са се променили от пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.

Оттеглянето на Кийт Келог означава, че и Европа губи своята последна силна трансатлантическа дипломатическа връзка с Вашингтон. Ако наистина първоначалните 28 точки послужат за някаква основа за прекратяване на конфликта, това означава, че Старият континент отново ще се намери новопроменена архитектура на своята сигурност - без Украйна, превърнала се в интегрална част от новата архитектура на сигурността на Европа след 2022 г. Затова ЕС и всички западни съюзници трябва да мобилизират всички възможни политически, дипломатически и дори икономически ресурси да не допуснат такава насилствена капитулация на украинската страна, която храбро се защитава вече близо 4 години и не е загубила тази кръвопролитна война. В противен случай, един “бърз”, “лош” и “несправедлив” мир в Украйна може да доведе до повторение на историята - провала на Будапещенския меморандум от 1994 г. и Минските споразумения след анексията на Крим 2014 г. А както гласи сентенцията: “Който не познава историята, той е обречен да я повторя”.