- През последните месеци САЩ все по-настойчиво търси себе си
- За външните наблюдатели това състояние е както много интересно от гледна точка теорията на кризите, така и изключително тревожно от гледна точка на процесите, които стартираха
- Моделът, олицетворяван от Калифорния и от фигури като губернатора Гавин Нюсъм, показва възможна алтернатива - Америка, която не се страхува да сподели прогреса, за да запази лидерството си. Америка, която инвестира в бъдещето, вместо да защитава миналото.
През последните месеци САЩ все по-настойчиво търси себе си. Страната на гражданските права и свободи, върховенството на закона и предприемачеството попадна в глобална задънена улица. За външните наблюдатели това състояние е както много интересно от гледна точка теорията на кризите, така и изключително тревожно от гледна точка на процесите, които стартираха. На геополитическо ниво можем да обобщим следните три големи промени, които „трябва“ да „направят” “Америка велика отново“. Тук ключовата дума е „отново“, тъй като ясно подсказва, че самите американци, които избраха тази власт начело на страната, не се усещат вече достатъчно велики.
Основанията за доминацията на Америка
1. Остават пазители на световния мир, но не чрез активни действия, а чрез пасивното действие на „меката сила“ и договаряне с опонента;
· САЩ винаги са били активни в дипломацията, но ясно и категорично бранеха света от всичко, което не ги устройваше. Армията на САЩ беше навсякъде, където е необходимо. Вече не е така, те са готови да споделят влияние, да допуснат и някой друг. Апропо, по времето на късната римска империя, ако не е можело да победят някой варварин, но той имал собствена армия, го привличали на тяхна страна и му давали римската титла „Dux - Дюк“, по-късно възприета в немската и френската роялистки системи.
2. Търсят начин да комбинират ресурсна и енергийна стратегия, която да ги постави в центъра на световната търговия и контрол на енергия и стратегически суровини на планетарно ниво.
· САЩ не са удовлетворени от настоящото си положение на регионален играч в световната енергетика и ресурсна сигурност в Западното полукълбо. Те търсят начин да привържат Европа, която десетилетия ползваше фосилните горива на мезорегиона на двуречието и енергийните потоци на Русия във всичките им форми – нефт, газ, въглища, ядрено гориво. С малката разлика, че има нов голям клиент – Югоизточна Азия начело с Китай.
3. Запазване на водещата технологична роля на САЩ, в която имат паритет на трансформативните индустрии. Това са онези технологии, иновации и процеси, които преформатират умовете на хората, променят начина на правене на бизнес и пренасочват ефективно акумулацията на капитали на глобално ниво.
· САЩ все още притежават значката - водеща технологична и икономическа сила в света, но е последната в изложения списък. Тя е и основният коз, с който разполагат, за да възвърнат водеща позиция в горните две. Ако успеят да останат водещи по технологии и иновации, ще могат да запазят за себе си най-ефективната форма на акумулация на капитали, а чрез тях да финансират растящите си нужди за каквато и да било експанзионистична стратегия, която е крайно необходима, за да се прекъсне общия процес на геополитическо и геостратегическо затихване.
Тук ще се спрем именно на тази трета ос, която може да се реализира от правилната комбинация от хора, стратегия и рационален избор на технологии, които да дадат нужния импулс.
Политиката на президента Тръмп и неговата администрация търси този път и по трите направления, но дали действията, които подбира са онези, които ще дадат желания резултат. В енергиен план, мощната енергийна индустрия на САЩ направи завой и се преориентира към конвенционалните фосилни горива. Да, инвестициите в разработването и стабилизирането на технологията за шистов газ трябва да се изплатят, което превърна страната във водещ износител на втечнен газ. Буди недоумение обаче явният отказ да се върви твърдо по пътя на декарбонизацията. Причините са няколко. Първо, глобална технологична промяна в начина на генериране, транспортиране, и използване на енергия е необходим и неизбежен. Настъпва не защото конкретна страна, го изисква или планира, а защото е дошло времето на еволюционният моментум, в който това ще се случи. Изтеглянето от парижкото споразумение, слабата обвързаност с COP и другите международни инициативи в тази област, показват едно общо подценяване на този процес. Зeлените технологии са пътят към по-ниските разходи, а не обратното. Причината за високата цена на Зеления преход до този момент, не е в самите технологии, а заради изключително разширената публична фондова подкрепа, в САЩ и най-вече в Европа, която свръх много прегря пазара. Това състояние отне най-важното, нормалното осъзнато пазарно търсене на тези технологии, породено от убедеността на предприемачите и потребителите в техния смисъл по отношение на природата на полезността и природата на цената. Свидетели сме на пълно изкривяване на пазара, като считам, че дори в Европа тези процеси придобиха огромни размери, изкривиха пазара и подкопаха цялата същност на декарбонизацията. САЩ са в по-защитена позиция, тъй като там левите идеи „да похарчим публичните пари на всяка цена“ никога не са взимали връх, но никога и не е късно за това. По този начин, входните финансови нива за влизане и смислено мащабиране на този бизнес, бяха изкуствено завишени.
Втората причина е, че САЩ твърде много помогнаха на Китай технологично. Китайците се оказаха добри ученици, като техните компании не само произвеждаха в услуга на американските, но с радост прилагаха и копираха всички американски патенти, модели, технически стандарти. За тяхното разработване САЩ са похарчили стотици милиарди, Азия ги получи наготово. Главната вина за всичко беше желанието за по-висок марджин, онази форма на акумулация на капитали, която всеки желае. Трагедията се криеше в това, че ако една компания реши да спазва висока етика и съхрани основните си мощности в САЩ, означава да печели по-малко, по-бавно, по-неефективно. Стигна се до момент, в който ако не аутсорснеш в Китай, просто нямаш бъдеще. Много ключови лица от големия американски бизнес са отправяли предупреждения – чрез броя на инженерите, броя на работните места, вида на продуктите и прочее. Но бизнесът си е бизнес, ако не действа и не получи я достатъчно, утре няма да съществува. Затова САЩ дадоха толкова много на Китай и спечелиха от това, но Китай също получи своето.
Те паралелно изградиха своя учеща технологична екосистема. Тази екосистема не прилагаше моделите на Запада и не умножаваше по 5 по 10 пъти стойността на стоките, а реално ги влагаше в тяхната инфраструктура, околна среда и хора, на цената на която са създадени на място. Възникна високо ниво на самодостатъчност, което промени техния геостратегически статут. Така се създаде предимството, че един долар инвестиран
в Китай, създава десетки пъти повече стойност в реална икономика спрямо един долар в САЩ или Европа. На това се дължи трансформацията на градовете, хората, инфраструктурата и икономически екосистеми на Китай, процес който в САЩ и Европа тече с много по-бавен темп. В САЩ и Европа го виждаме, като овладени технологични вериги в сферата на соларната енергия и всичките й ешелони, ценни и редки метали, нови композитни материали, но те са резултат от нещо много по-голямо, а не просто успешни премери в една или друга индустрия.
Още по темата
Могат ли САЩ да излязат от тази ситуация?
Ключът е да се постави цялостна стратегия на нова основа, която запазва силните страни на САЩ, активира вътрешните му ресурси, прекратява прекъсването на връзките спрямо традиционните партньори от Европа. Повишаването на ценовите нива и входните бариери чрез тарифни и нетарифни мерки вече не ограничава достатъчно външните влияния. Чисто финансовата стратегия е декодирана и не съдържа потенциал за продължаващо съперничество, при което ползите да са повече от разходите. Политиката на санкциите в руско-украинския конфликт доказа това. От своя страна, реформата на образованието и производството на повече инженерни кадри само по себе си също няма да помогне много. Тясно секторната икономика и съпътстващата образователна матрица вече не може да създаде онзи импулс, от който има нужда. За да бъде Америка велика отново, ще е нужно много повече от стимулиране на износа, от ограничаване на достъпа до американския пазар и съхранение на работните им места. Ако настоящата администрация в САЩ не проумее това, ще се открие поле за действие на напълно нова личност като члена на демократическата партия Гавин Нюсъм, който има голям потенциал да потърси този баланс. Не че в политиките на президента Тръмп няма ползи за САЩ, такива има, но те превръщат щатите във второстепенна сила в Западното полукълбо. Нюсъм адресира жилищните проблеми, социалните неравенства, климатичните политики и респективно Зелената енергия.
Всички знаем, че устройствата за Зелена енергия, електроника и софтуер идват от Китай, но тази щета е вече сторена, те са в клуба на богатите и можещите. Реалността изисква трезвен избор. Затова вече стои само въпросът с ползите от местните пазари и стойността, която ще се създаде на тяхна територия. Ако тази стойност или по-голямата част от нея остане в САЩ, каквато е политиката на Тръмп, не се използва от американските компании за създаване на нова глобална екосистема, това ще бъде сторено от опонентите. Така американските компании ще бъдат принудени да партнират в равнопоставена или по-ниска позиция. В случай на политика, която комбинира силните страни на САЩ в ядрената, шистовата и нефто-газовата индустрии със зелената трансформация в стратегия на временно споделен прогрес, в която и друг глобален център расте, е всъщност по-успешна. Щатите ще спечелят време, ще запазят собствения си пазар за себе си, ще отделят достатъчно средства за новата глобална технологична екосистема на стойността, която ще им върне ролята на глобален лидер. Ако чрез своите политики губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм структурира този нов вектор на прогрес, ние можем да станем свидетели на много сериозен дебат за следващите президентски избори в САЩ.
Съединените щати се намират на исторически кръстопът, в който традиционните им опори – военната проекция, енергийната мощ и технологичното лидерство – вече не са достатъчни, за да гарантират глобалното им превъзходство. Светът се е променил по-бързо от американските стратегии, а вътрешните противоречия разкриват несигурност в самата идея за „американско величие“. Затова изборът пред САЩ е двоен: или да продължат инерцията на протекционизъм, фосилна енергетика и затворен вътрешен пазар, което неизбежно ще стесни глобалната им роля, или да изградят нов модел на отворено технологично лидерство, който съчетава енергийния реализъм с Зелената трансформация и създаването на глобални индустриални екосистеми, а не само на местни пазарни защитни стени.
Китай вече демонстрира какво означава стратегическа последователност, вертикална интеграция и ускорено реинвестиране на стойността в собствената територия. Ако Америка не предложи адекватен отговор, тя рискува да остане технологичен източник, но геополитически потребител – втора сила в свят с много центрове.
Именно тук възниква необходимостта от нова визия – такава, която да съчетае силата на американския енергиен комплекс, иновационната култура на Силициевата долина и социалната стабилност на големите урбанизирани региони. Моделът, олицетворяван от Калифорния и от фигури като губернатора Гавин Нюсъм, показва възможна алтернатива - Америка, която не се страхува да сподели прогреса, за да запази лидерството си. Америка, която инвестира в бъдещето, вместо да защитава миналото.
Дали Щатите ще се върнат като глобален архитект на промяната зависи от това дали ще изберат стратегия, а не рефлекс, партньорство, а не изолация. И най-вече – дали ще успеят отново да свържат технологиите, обществото и геополитиката в единна национална цел. Без такъв завой американското „величие“ ще остане спомен. С него – може отново да стане световен проект.
