- Когато се завръща в родната си Кения, след като прекарва по-голямата част от младостта си в чужбина, Брайън Кириба открива, че приятелите му употребяват кат – лек стимулант, който източноафриканците използват от векове
- Чува, че местните жители правят нещо като сок от кат, който наричат джаба, но той се продава само неофициално. Считайки, че има неизползван пазар за продукт с по- високо качество
- Катът – който местните говорещи суахили наричат мираа – се отглежда в планинските райони на Кения от поколения наред и традиционно се дъвче от групи мъже следобед, докато седят и разговарят.
Когато се завръща в родната си Кения, след като прекарва по-голямата част от младостта си в чужбина, Брайън Кириба открива, че приятелите му употребяват кат – лек стимулант, който източноафриканците използват от векове. Кириба пъха шепа в устата си и го намразва. Горчивите листа дразнят небцето му и прерязват езика му, което го кара да се чуди защо някой би пропуснал клубовете в Найроби, за да прекарва вечерите си в мръсни стаи, дъвчейки кат.
Тогава настъпва наркотичният ефект. „Изведнъж разбрах“, казва той. „Но знаех, че трябва да има по-добър начин да изпитам това усещане.“
Чува, че местните жители правят нещо като сок от кат, който наричат джаба, но той се продава само неофициално. Считайки, че има неизползван пазар за продукт с по- високо качество, Кириба започва да експериментира в кухнята си. Изгаря два блендера, опитвайки се да преработи грубите листа, преди да успее да направи приличен екстракт, но той е толкова силен, че той и приятелите му повръщат, след като го опитват. Скоро обаче той открива работеща комбинация: разреждане на екстракта с вода и добавяне на захар, плодов сок и хибискус за аромат.
Още по темата
Нова компания
Кириба скоро основава Handas Jaba Juice, лидер сред редица стартиращи производители в Кения. Неговата компания допринася за създаването на процъфтяващ пазар за стимулиращата напитка, която става все по-популярна сред заможните чужденци и кенийците от средната класа, макар че е недостъпна за по-голямата част от работническата класа. Кириба продава половинлитрова бутилка стандартен сок за 450 шилинга (3,50 долара), което е приблизително колкото минималната дневна заплата в Кения.
Премиум продуктите – студено пресовани екстракти, газирани разновидности и екстра силни концентрати – струват повече от два пъти повече. Неговите продукти започват да се появяват навсякъде – от модните клубове в столицата до партитата на плажа при пълнолуние на суахилското крайбрежие. „В началото произвеждахме 50 литра и раздавахме по-голямата част от тях“, казва 33-годишният Кириба. „Имаше огромно, огромно стигматизиране. Трябваше да се полагат много усилия, за да убедим хората да го опитат.“
Въпреки повсеместното си разпространение, сокът от джаба понастоящем се намира в сива зона от правна гледна точка в Кения. Отглеждането е законно, но психоактивните химикали, които съдържа – катинон и катин (и двете естествени амфетамини) – са определени като наркотици съгласно закон от 1994 г. „Поради това противоречие не сме успели да създадем стандарт, който да обхваща сока от джаба“, казва Джефри Муриира, директор в Кенийското бюро по стандартизация, което регулира производството на стоки. Ако въпросът за законността бъде решен, казва той, биха могли да бъдат определени безопасни количества катинон и катин в сока от джаба, които неговата агенция след това би сертифицирала и наложила. Дори и без това обаче, практически никой не е наказан за употребата му под каквато и да е форма.
Катът – който местните говорещи суахили наричат мираа – се отглежда в планинските райони на Кения от поколения наред и традиционно се дъвче от групи мъже следобед, докато седят и разговарят. Листата повишават бдителността, концентрацията и чувството на щастие. През 40-те години на миналия век той е бил за кратко време забранен от британската колониална администрация, а днес често се свързва с мотоциклетните таксиметрови шофьори, шофьорите на камиони на дълги разстояния, нощните работници и други, които търсят стимул.
Кенийските фермери са произвели около 32 000 тона кат през 2024 г., на стойност около 100 милиона долара, според данните на Агенцията по земеделие и храни на страната. Този продукт е забранен в САЩ и Европа, но е популярен в Африканския рог и Йемен. Сомалия представлява практически целия експортен пазар на Кения за тази култура, но неотдавнашно търговско споразумение с Джибути също отвори тази страна за внос на кенийски кат.
Все пак 80% от ката, отглеждан в Кения, се консумира на местния пазар. Почти цялото количество се дъвче сурово, въпреки многобройните опити да се включи в дъвки и чаени пакетчета. Сокът от джаба е най-обещаващият нов начин за консумация, въпреки че напитките са значително по-скъпи от дъвченето. Bamba, популярен ресторант в Найроби, известен с живата музика, произвежда ежедневно собствена партида сок, който се е превърнал в модна алтернатива на вносни енергийни напитки като Red Bull. Барманите го смесват с мескал, за да създадат все по-популярния коктейл Smoke & Miraa, а в натоварените вечери Bamba сервира 100 или повече чаши джаба с джинджифил и лимон на цена 300 шилинга за чаша. „Искахме да локализираме съставките и да подкрепим местната икономика“, казва съсобственикът Руби Таха.
„Джаба е част от това“
Въпреки правната несигурност, компаниите, произвеждащи джаба, продължават да работят, печелейки, докато законът се изравни с тях. На пазара са се появили безброй марки с лъскави опаковки, професионален маркетинг и присъствие в социалните медии, което се стреми да свърже продуктите с образи на щастливи градски професионалисти на партита и фестивали.
В Handas свежи листа, доставяни ежедневно от планинските райони на Кения, се изсипват в индустриални блендери, които са заменили ранните машини на Кириба, и се получава яркозелена пулпа. Тя се пресова на ръка, за да се извлече концентратът, който се ароматизира и подслажда, за да се произведат до 1000 литра на ден. Кириба изразява известна загриженост относно правната несигурност, в която работи неговият бизнес, но казва, че се надява по-голямото внимание към джаба да подтикне правителството да легитимира неговия продукт.
„Всички знаят за него, всички го консумират“, казва той. „Всичко е въпрос на време. Не можеш да се бориш с пазара.“
