Войници срещу Жълтите жилетки

Въпреки забраните Жълтите жилетки възнамеряват да протестират

12:13 | 23 март 2019
Снимка: Balint Porneczi/Bloomberg
Снимка: Balint Porneczi/Bloomberg

Решението не беше лесно. Докато в събота сутрин по света се разпространяват снимки от Париж, на тях могат да бъдат забелязани силно въоръжени войници в камуфлажни костюми. В Париж на булевард Шанз-Елизе, също в Бордо, Тулуза и други големи френски градове. Държавният глава Еманюел Макрон ги изпраща на улицата, макар да осъзнава негативните последици - за туристическата привлекателност на Франция, както и за репутацията му. Войниците на военната единица Сентинеле, създадена през 2015 г. след няколко терористични атаки, този път не трябва да предпазват хората от евентуален атентат. Те ще се противопоставят на деструктивността на маса граждани, които президентът не може да контролира, пише в анализ за Die Zeit Карин Финкенцелер.

В петък вечерта Макрон отговори на критиките за планираното разпределяне на военните. Войниците трябва само да защитават важни сгради, увери президентът. Те не са ангажирани за поддържане на обществения ред. "Онези, които плашат хората или самите себе си, грешат", каза Макрон. Парижкият военен губернатор Бруно Лере каза пред радиостанция "Франс Инфо", че войниците изпълняват само антитерористични задачи, така че полицията да може да гарантира сигурността на демонстрациите. Те биха имали разрешение да открият огън, ако са застрашени или животът на други е в опасност.

Френското правителство обяви нови мерки след бунтовете от миналия уикенд. Наред с всичко останало и демонстрациите на Шанз-Елизе са забранени.

Дилемата на Макрон не трябва да се подценява. В продължение на два месеца, между средата на януари и средата на март, той като че ли успя да пренасочи гнева на протестите срещу социалната несправедливост в орбитата си. В един голям национален дебат всички французи трябваше да могат да допринесат с идеите си за реформа. Всъщност мнозина отговориха на призива: в крайна сметка бяха подадени около два милиона предложения. В същото време Макрон излезе от проучването. Но сега участниците нетърпеливо очакват отговори. А неговите опоненти, които никога не са вярвали в помирението и целят неговата оставка, удрят още по-жестоко, за да отслабят държавата. Разрушенията от миналата събота може и да не бяха връхната точка на спора.

Благодарение на публичните дебати, в които Макрон лично много присъстваше, президентът си възвърна престижа, смята политологът Бруно Каурес от Центъра за политически изследвания към Парижкия университет Sciences Po. "Той се появи отново като президент, който не се увлича от събитията, а ги канализира." Обновеното насилие може да унищожи тази картина, предупреждава Каутер.

Общественият ред не подлежи на договаряне

Особено в консервативните избирателни слоеве, отбелязва историкът Жан Гарригес, общественият ред не подлежи на договаряне за тези избиратели. – Те са обезпокоени, че държавата е безсилна или дори отстъпчива.

Също така заради насилието от миналия уикенд началникът на полицията трябваше да отиде в Париж. Въпреки че според сведенията войниците не са в първия ред и не трябва да са в пряк контакт с протестиращите, критиките на опозицията от лявата и дясната страна са сурови.

При всички случаи такива сигнали не са достатъчни. Особено след като много французи в проучванията изразиха съчувствие и разбиране спрямо движението. Планираното увеличение на таксите за бензин и дизелово гориво, поради което те първоначално излязоха по улиците от средата на ноември, бързо бяха отменени. Но многозина отново се разпознават в гнева си за социалната несправедливост, страха от крах и чувството за безсилие срещу "тези горе".

Телевизионните дебати в продължение на пет, шест или дори седем часа, в които самият президент участваше, откривайки любимия си формат от предизборната кампания през 2017 г., не сложиха край на кризите. "Те само ги поставят на заден план за известно време", казва политологът Каурез. Сега отново излизат на преден план. Защото след дебатите държавният глава и правителството трябва да дадат отговори. Средата на април би била твърде далеч. Това е голям риск, особено малко преди изборите за Европейски парламент. "Ако отговорите не съответстват на представите на французите, това ще бъде за сметка на държавния глава", прогнозира историкът.