Русия спасява Внешекономбанк

Руската държавна банка Внешекономбанк (ВЕБ) се нуждае от собствено спасение, като то може да бъде най-скъпото за Кремъл от което и да е друго, пише Investor.bg, позовавайки се на Bloomberg.

ВЕБ трябваше да бъде финансовият суперкомпресор на държавническия капитализъм на руския президент, използвайки гърба на правителството за набиране на милиарди при ниски лихви на западните пазари и наливането им във фирми, които Кремъл искаше да бъдат финансирани, някои скрити от обществеността с кодови имена като „Момина сълза“.

Ударена от западните санкции миналата година, ВЕБ спря новото кредитиране. Разходите за спасяването ѝ може да достигнат 1,3 трлн. рубли ($18 млрд.), твърдят висши държавни представители. Това може да издуе бюджетния дефицит в момент, в който спадащите цени на петрола водят до намаляване на разходите.

„Правителството не може просто да остави банката сама да се изправи с проблемите, причинени от финансовата и икономическата ситуация, обхванали страната заради натиска на разнообразни санкции“, коментира пред Борда на директорите премиерът Дмитрий Медведев на 22 декември, когато са се обсъждали възможностите за спасяване.

През последните осем години ВЕБ се превърна в символ на хибридната система на Путин, която комбинира елементи от пазарно финансиране с тесния контрол на Кремъл, финансирайки индустриални и инфраструктурни проекти за милиарди във времето, когато цените на петрола бяха високи, а кредитът от чужбина бе лесно достъпен.

Но американските и европейските санкции, наложени през 2014 заради кризата в Украйна, орязаха достъпа на ВЕБ до международните финансови пазари, оставяйки банката без източник на евтино финансиране и натрупани дългове в чужда валута за около 16 млрд. долара, точно когато рублата започна да поевтинява.

Същевременно спадащите цени на петрола ускориха влизането на Русия в рецесия, с което редица от проектите на ВЕБ станаха още по-губещи.

По-рано този месец Путин каза, че мнозина агенции за развитие „са се превърнали в сметища за несъбираеми вземания“. Според редица висши държавни представители това е била ясна препратка към ВЕБ. Загубите по огромния каталог с проекти, подкрепени от Кремъл, може да достигнат 1,2 трлн рубли, изчислява Министерството на финансите на Русия. Това е близо половината от очаквания бюджетен дефицит за 2016.

В следващите няколко години ВЕБ я чакат падежи на дълг за $7,3 млрд. и има само един ефективен източник за значително финансиране – държавата.

„Тя е SPV, или special-purpose vehicle - фирма с конкретна инвестиционна цел, за галени проекти“, коментира икономистът в Carnegie Moscow Center Андрей Мовчан, „Това беше институция за спасяване на фалирали бизнеси. Сега, като пое тези рискове, самата тя фалира.“

ВЕБ бе създадена по времето на основателя на Съветския съюз Владимир Ленин като банка за финансиране на външната търговия. Путин я преструктурира през 2007. Фрашкани с кеш заради високите цени на петрола, властите наляха 180 млрд. рубли (около $7,3 млрд. по това време), за да увеличат капитала ѝ и да овладеят мястото на председателя на Борда на директорите година по-късно.

Когато удари финансовата криза през 2008, ВЕБ се превърна в основния инструмент на Путин за справяне с шока. Банката получи 1,25 трлн. рубли (около $50 млрд. по това време) от правителството и централната банка, за да подкрепи сриващия се фондов пазар, окаже помощ на окапващите банки и спаси олигарси, които губеха компаниите си заради дългове към чужди банки.

Благодарение най-вече на бързото възстановяване на цената на петрола, руската икономика се възстанови бързо. Някои от спасителните инвестиции на ВЕБ дори се изплатиха, което стимулира печалбата на банката.

Чуждият кредит бе в изобилие, а косвената правителствена подкрепа за ВЕБ направи заемния ресурс по-евтин. До края на 2009 счетоводният ѝ баланс нарасна над три пъти спрямо периода преди Путин да започне преструктурирането.

Standard & Poor’s ѝ даде най-високите рейтинги спрямо която и да е банка в страната през 2011 г., като посочи, че ВЕБ „де факто е финансовата фирма за намесите в икономиката на руското правителство“.

Зад фасадата на счетоводството в западен стил и международните кредитни рейтинги решенията на банката често се взимаха от политиците вместо от бизнеса, признават сега официални представители.

„Заради своя статус банката прие определени задачи, които по това време накърниха баланса ѝ“, коментира шефът на ВЕБ Владимир Дмитриев по време на срещата на 22 декември. „Говорим за т.нар. специални проекти.“

Започвайки през 2009 г., ВЕБ похарчи $8 млрд., за да финансира сделки, които позволяват на неназовани руски инвеститори да купят стоманодобивни предприятия в Източна Украйна, за да продължат да работят.

В продължение на няколко години ВЕБ държеше вложенията в книгите си под формата на кодови имена „Момина сълза“ и „Ирис“, за да скрие степента на експозициите си, твърдят две лица, запознати с финансите на банката. През 2013 в интервю за руска държавна телевизия Дмитриев разкри кредитирането, казвайки, че банката е била спасител на жизненоважния украински металургичен сектор.

Оттогава боевете между украинските сили и подкрепяните от руснаците сепаратисти в региона разрушиха редица от заводите, за които ВЕБ плати.

Заветът от Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014, които с разходите за $50 млрд. са най-скъпите игри в историята, е още една голяма тежест за ВЕБ.

Първоначално Кремъл каза, че голяма част от проектите ще бъдат платени от частния бизнес, но след като истинските разходи за превръщането на съветския град в модерен курорт станаха ясни, ВЕБ се намеси и придоби контрол над губещи хотели, ски комплекси и други проекти за повече от 200 млрд. рубли. Провизиите за загуби са основната причина, поради което през 2014 г. ВЕБ инкасира загуба, твърдят анализатори.

През тази година активите на ВЕБ нараснаха до близо 9% от брутния вътрешен продукт на Русия. Сега правителството обмисля изоставянето на хибридния модел като част от спасяването. Вече обтегнатият правителствен бюджет най-вероятно ще трябва да поеме големите загуби за „специалните проекти“, докато една реорганизирана ВЕБ би служила като агенция за разпределяне на малкото останали държавни пари за индустриалните предприятия.

Условията на спасителната помощ могат да бъдат определени най-рано тази седмица.