Пазарът на биоенергия в България се развива, макар и не толкова бързо като другите възобновяеми енергийни източници. Може да се каже, че и горенето на дърва, познато от векове, също е част от биоенергетиката. Идеята на ЕС и на България като член на Съюза е да замени старите горивни инсталации с нови, които стават все по-ефективни и намаляват отделянето на прахови частици.

Това коментира пред Иван Нончев във „В развитие“ председателят на Националната асоциация по биомаса и преподавател в Аграрния университет в Пловдив проф. Анна Аладжаджиян.

Биогоривата, посочи събеседникът в предаването, включват преработени дървесни отпадъци, дървесен чипс, различни остатъци от дървопреработвателната промишленост, пресовани брикети и пелети.

Подобни енергийни източници като дървесния чипс са много изгодни за използване в дървопреработвателни региони, но ако се транспортират извън тях, следва да се преработят на брикети, като така стават доста по-ефективни. За използването им обаче са нужни специални печки, които обаче са далеч по-модерни и ефективни от старите такива, се разбра от думите на Аладжаджиян. 

Къде се намира България по използване на биомаса в европейски мащаб?

Как стои въпроса с използването на подобни енергийни източници в енергетиката?