Много често паричните потоци от чужбина се сравняват с преките чуждестранни инвестиции и с постъпленията от европейските фондове – прави се внушение, че това е вид инвестиционен ресурс, но не е точно така. Това коментира икономистът проф. Пламен Чипев в предаването „В развитие“ с водещ Велко Каменов във връзка с темата за българските емигранти в ролята им на най-големия капиталовложител в българската икономика.

„Това са средства, които в огромната си част са принудителни. Изпращат ги хора, които се грижат за близките си, останали тук“, посочи той.

По думите му това са средства, които отиват главно за постигане на нормални параметри на потреблението на силно уязвими групи.

Чипев посочи слаборазвитите райони като главен източник на този вид емиграция.

„В този смисъл тези средства се насочват главно за потребление. Но не може да ги разглеждаме като инвестиционен ресурс“.

Икономистът цитира и статистика на ООН, според която в глобален план не повече от 10% от тези средства отиват за образование, 4-5% за подобряване на здравеопазването и около 5% за инвестиция в имоти или малък бизнес. Тоест по-голямата част се харчи за потребление.

„Разбира се има и макроикономически ефект, защото се подобрява потреблението на страната, но не и по начина, по който го правят чуждестранните инвестиции, които дори когато са неефективни са многократно по-ефективни от този ресурс“.

Гостът коментира също и фискалната политика и излишъка за 2016.

Може ли да се говори за прегряване на българската икономика? Какво стимулира емигрантите да заминат за чужбина?