Към момента смело бих казал, че пазар на общински дълг практически не съществува. Това каза Калоян Масларски, съръководител на отдел "Финансови пазари" в Societe Generale Експресбанк, в ефира на предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

"Има няколко съществуващи емисии общински облигации, които са затворени изцяло в крайни инвеститори и не циркулират в свободно обръщение на пазара. Обикновени инвеститори, като физически лица, нямат достъп до тях. При самото си емитиране те са били заявени за изкупуване от тесен кръг институционални инвеститори, които са ги изкупили. За последните години даже не сме забелязали излизане на такъв дълг".

"Последната емисия, по която и ние реално работихме, бе през 2010 година на Община Варна, за 6 млн. евро."

По думите на Масларски, след тази крачка на община Варна е имало редица запитвания от общини, но "условията, на които емисиите бяха предоставени и одобрени от Общинските съвети, бяха твърде ниски за пазара. В крайна сметка винаги се стигаше до един вид синдикиран заем, предоставян от банки".

"Инвеститорите и по-специално институционалните инвеститори, в лицето на пенсионноосигурителни дружества и застрахователи, са т.нар. умни пари. Те не инвестират само, защото имат свободни, ликвидни средства. Всеки ще гледа и ще иска да се запознае в дълбочина с начина на управление, какви задължения има, какви програми и най-вече за какво ще бъдат използвани тези средства". 

До този момент всички облигационни заеми под формата на дългови инструменти от този тип са били гарантирани от бъдещи вземания на общината с условен залог, каза Масларски. "Не е имало по-твърдо обезпечение, заложено в полза на облигационерите".

"Много малко български общини са си позволявали да използват обигационните инструменти и това са големите общини – София, Варна, Пловдив, Стара Загора. Има и някои по-малки, като Шумен, Добрич и Дупница, но там емисиите са много малки, като обем. Но тук и цената е много важна. За България голям интерес би предизвикала община Бургас. Там управлението е на доста добро ниво и инвеститорското доверие е на високо ниво. Други са големите общини – София, Пловдив, Варна".

Коментирайки намеренията на община Сливен за емитиране на облигации, Масларски каза: "Ако стартираме от срочността, то определеният срок е прекалено дълъг за емитент, който не е познат на инвеститорската общност. Практиката е, при излизане на капиталовите пазари с дългово финансиране, да се стартира с по-малки по обем емисии и с по-кратък срок. Целта е запознаване на инвеститорите с емитента, с начина, по който работи той, с намеренията му и с това как си изпълнява задълженията".

"В същност реално ще бъде заменен един преструктуриран дълг с друг такъв дълг с леко завишение на сумата с цел използване за довършване на инфраструктурни дейности". 

Що се отнася до тавана на планираната лихва Масларски каза, че "в сегашната пазарна ситуация, предложената доходност по тези облигация, е изключително ниска". "Инвеститорите, според мен няма да проявят интерес, при тази лихва по облигациите. Институционалните инвеститори ще съпоставят риск и доходност с други съществуващи на пазара алтернативи".