Посредствени резултати в G7

С Кен Рогоф ще обсъдим една единствена графика, която показахме и миналата седмица. Този път е различно, това го няма в книгата на Рогоф, а може би би трябвало да намери място в нея. Най-лесно ще е да покажем графиката, която показва повече от две десетилетия. Използвахме реалния БВП на страните от G7. Зелената линия показва едни по-добри времена, червената – новите времена. Лари Съмърс говори за „секуларна стагнация“. Това ли виждаме на графиката?

Мисля, че най-важните неща се случват в демографията и последствията от финансовата криза. Можете да използвате думата „секуларна“, ако говорите за последните 10 години. Мисля, че шансовете ръстът да е ускорен са също толкова основателни колкото и ръстът отсъства.

Вашият оптимизъм срещу песимизма на професор Гордън.

Точно така. Много повече се тревожа за децата си, защото икономиката, по-скоро ръстът на продуктивността може да бъде по-бърз, от този, с който те социално биха могли да се справят. Това ме тревожи повече от забавянето.

Като цяло, докато не сме в рецесия и макар ръстът да е забавен, нещата не са толкова зле докато хората имат работа. Вярно ли е това или е твърде опростенческо твърдение?

Смятам, че това е вярно, но не и достатъчно, защото сме в период, когато в богатите държави се повишава неравенството и се създава натиск за много непродуктивни политики в контраст с обичайните данъчни политики за преразпределение на приходите.