Строги икономии

Споменах министър Озбърн във връзка с възгледите му по присъединяването на Турция, но в момента той е изправен пред съкращения във Великобритания. Ето и списък с това, което той евентуално може да предприеме: банкови налози, продажба на акциите на Bradford&Bingley, застраховки на коли... Той трябва да вдигне данъците, но вероятно индиректно.

Съгласен съм. Източници за над 4 милиарда няма да бъдат лесно намерени, особено при забавен ръст на икономиката и намаляващи данъчни постъпления. Така че, като следствие, предполагам банковия и застрахователния сектор ще попаднат във във фокуса на вниманието. Надали ще се прицелят в потребителския сектор, особено с наближаването на референдума. Те биха предпочели торите да са възможно най-сплотени и обединени да вървят напред. Ето защо смятам, че именно финансовият сектор ще понесе бремето.

Струва ми се, че господин Озбърн прекарва доста време с Волфганг Шойбле. Изглежда имат сходни цели за постигането на балансирани бюджети. Като имате предвид това, че Озбърн говори за политика на строги икономии има ли вероятност, да речем при евентуален шок в системата във Великобритания, да отстъпи от позициите си и да изберат дефицит, за да стимулират съвкупното търсене?

Да, мисля, че сте прав и вероятно става дума за преиграване на ситуацията. Вероятно е твърде рано, още сме в началото на политическия мандат на правителството, но с напредването на времето може и да станем свидетели на палиативни мерки, които биха подкрепили потребителите, а също и икономиката що се отнася до създаването на нови работни места. Но очевидно, също като Германия и Великобритания няма проблем с безработицата, а страда от забавянето в световната икономика. Макар че, въпреки известното забавяне в икономиката, Германия и Великобритания се представят сравнително добре спрямо другите европейски държави.