Роснефт – новата перла в короната на Кремъл

Двете енергийни компании в сърцето на руската икономика са на прага на историческа смяна на ролите, която може дискретно да промени баланса на властта в коридорите на Кремъл.

„Газпром“, най-големият световен производител на природен газ, е компания оценявана само с 2,6 милиарда повече от „Роснеф“, най-голямата руска нефтодобивна компания. Според анализатори от финансова група „Откритие“, Aton LLC и Raiffeisen Bank Русия, тази разлика, която от 2008 година насам е намаляла с 250 милиарда долара, скоро може да изчезне напълно, поради продължаващия вече 5 години спад в пазарната стойност на „Газпром“.

„Още тази година, „Роснефт“ може да настигне „Газпром“ по пазарна стойност,“ каза Андрей Полищук, анализатор в Raiffeisen Bank в Москва. Държавният износител на природен газ е изправен пред все по-силна конкуренция и най-ниските цени на европейския пазар от десетилетие насам, освен това има милиарди долари разходи по нови тръбопроводи.

Още от встъпването си в длъжност през 1999, руският президент Владимир Путин използва националните залежи от петрол и газ, за да възстанови страната от икономическия колапс от 1990. В хода на това възстановяване, двата държавни гиганта „Роснефт“ и „Газпром“ укрепиха позициите си в центъра на икономическата и политическа система на страната.

От пресслужбата на „Газпром“ отказаха да коментират пазарната стойност на компанията като допълниха, че „в дългосрочна перспектива, „Газпром“ ще запази финансовата си стабилност“, докато осъществява всички свои инвестиционни проекти. „Роснефт“ не отговориха на искането ни за коментар.

Съперници в Кремъл

Данъците и митата платени от тези производители представляват 30% от националния бюджет, по изчисления на Bloomberg базирани на данни на двете дружества. Те ежегодно влагат милиарди долари в тръбопроводи, пристанища, транспорт, сондажи и други услуги, които движат руската индустрия.

Главният изпълнителен директор на „Газпром“, Алексей Милер и шефът на „Роснефт“, Игор Шчечин, съюзници, които следват Путин от кметството в Санкт Петербург до Москва, разполагат със значително влияние в Кремъл. И все пак, те имат своите сблъсъци, тъй като всяка от компаниите преследва своите собствени цели.

„Виждали сме всеки от тях да разглежда под лупа данъчните декларации, вноските в бюджета, политиките по дивидентите, отчетите за тримесечието на другата компания,“ казва Артьом Кончин, анализатор в „Откритие“.

За „Роснефт“ да изпревари „Газпром“ е „определено важен фактор за компаниите и тяхната управа, като се имат предвид техните отношения,“ казва Кончин. Всяка червена точка подсилва личното влияние на управителите и подобрява лобистките им позиции. Например, в момента „Газпром“ отбива атаките на „Роснефт“ заради монопола на руския износител на природен газ, тъй като производителят на нефт иска да постигне по-високи международни цени за своя разрастващ се газов бизнес.

Доминираща сила

Преди повече от едно десетилетие, нямаше никакво съмнение коя е доминиращата компания. Газовият монопол беше геополитическа сила, с която всички се съобразяваха, докато „Роснефт“ произвеждаше едва една десета от петрола, който добива днес. Правителството беше на път да слее двете компании, но в последния момент „Роснефт“ се отдръпна от сделката. Едва след като закупи активи на бившата „Юкос ойл“ през 2004 и придоби тюркменската „ТНК-ВР“ през 2013, „Роснефт“ се превърна в най-голямата по производство в света листвана петролна компания.

„Газпром“ все още значително изпреварва „Роснефт“ по производство. Компанията произвежда около 8 милиона барела нефт и газ на ден, докато „Роснефт“ добива едва 5 милиона. Според анализ на Bloomberg, за 2015 се очаква газовата компания да отчете приходи от 29,7 милиарда долара преди лихви, данъци, обезценка и амортизация, а нейният съперник ще отчете около 18,9 милиарда.

Цените на петрола спаднаха с около 27% през миналата година, а цените на „Газпром“ се понижиха с 48% на границата на Германия, нейният най-голям клиент. Суровият петрол възстанови около 50% от цената си в Лондон от най-ниските стойности от27 долара за барел през януари, докато цените на газта вероятно ще продължат да падат, защото повечето договори за износ са свързани с петрола с времева разлика от шест до девет месеца.

Сривът на петрола вгорчи сделката за 55 милиарда долара на „Роснефт“ с „ТНК-ВР“. Цялата компания, заедно с „ТНК-ВР“, в момента струва едва 45 милиарда долара и е затънала в дългове. Това е приблизително една трета от целената оценка, която Сечин обещава на Пути по време на среща през 2013. Руският президент критикува Сечин през миналата година, заради грешки свързани с тази сделка.

Но „Роснефт“ разполага и с лостове, които могат да изправят акциите ѝ на крака, твърди Александър Корнилов, анализатор в московската „Атон“. Едно облекчаване на международните санкции, които блокират достъпа до капиталовите пазари или приватизация на част от държавните дялове в „Роснефт“ биха могли да изстрелят акциите ѝ нагоре. Достъпът на „Газпром“ до финансовите пазари не се санкционира директно и държавата не планира продажбата на повече акции в компанията.

Вижте интервюто на Делян Петришки от Bloomberg TV Bulgaria с Андрей Полищук, анализатор на  Raiffeisen Bank, Русия. В развитие, 15.03.2016