Китайският износ за февруари

Как тълкувате данните? Явно, че целите в търговията не са постигнати, но означава ли това, че правителството не контролира тези данни и въобще трябва ли да ги контролира?

Не мисля, че въобще трябва да контролира данните. Имам предвид, че просто не са прави така. На мен данните не ми казват много неща, защото има доста технически подробности като стойностите на реекспорта на Хонконг, китайската нова година, а и по същество не се предполагаше Китай да засилва износа си. Стратегията се състои в намиране на други стимули за растеж. Февруари изглежда доста травмиращ, но не смятам, че променя играта, защото разликата от финансовата криза през 2008 е, че няма съществена рецесия в големите световни икономики. Зад спада не се крие колапс в потреблението в САЩ и Европа. Със сигурност това е проблем на един развиващ се пазар и вероятно той няма да се реши скоро. Но не мисля, че това е начин за постигане на ръст в Китай. Властите са решени да приложат стратегия за стабилен валутен курс и да работят усилено за задействането на инструменти за стимулиране на вътрешното потребление. Точно това му е необходимо на света да чуе.

Големият страх на всички в Европа е девалвацията на китайската валута, но този страх може да намалее, дори и при тези търговски данни той може да намалее, заради фокуса върху вътрешните стимули.

Но тази девалвация не може да е неконтролируема, защото те казват, че измерват валутата спрямо тази кошница от валути със специални права за тираж.

Представихме една интересна графика, върху която коментирахме сезонните изкривявания през февруари, но ако разгледаме световната финансова криза тогава имаше продължителен срив, а ние вероятно в момента навлизаме в подобна крива. Какво би накарало китайските власти да не прибягват до нова девалвация, ако искат да поддържат търсенето на вътрешния пазар?

Едно от нещата, които наблюдаваме в различни краища на света е ползата от това централните банки да не бъдат оставяни сами в борбата за генериране на растеж. Така че, ако е възможно фискалната политика да се включи, ако намерите други инструменти за създаване на дълг и повишаване на цените на имотите и акциите, защото така работи монетарната политика, то тогава може да се намери по-убедителен начин за преструктуриране на част от китайската икономика без да се губи от растежа и да се създава безработица и тези стъпки трябва да се предприемат едновременно. Мисля, че в основни линии това ни казва и правителството, това не е част от техния инструментариум. Така бихме се върнали в 1990, когато растежът в Китай се постигаше благодарение на девалвацията, но никой не иска да се връща назад.