САЩ подкрепя суверенитета и териториалната цялостност на държавите от Западните Балкани в рамките на международно признатите им граници. Вярваме, че и другите държави трябва да правят същото. Държавите трябва да зачитат суверенитета на другите държави и не трябва да се опитват да променят границите. От 2014 насам, когато видяхме как Русия нахлу в Украйна и се опита да анексира Крим, мисля, че това беше аларма за събуждане за всички нас, че не бива да приемаме за даденост, че всички държави зачитат този основен международен принцип. Не искаме да виждаме промени в границите на Западните Балкани, не виждаме нужда от това. Това каза Хойт Ий, зам.-помощник държавен секретар на САЩ за Европа и Евразия, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Николай Кръстев. 

"Македония и Гърция, имат истинска възможност да постигнат договореност по т.нар. въпрос за името. Това може би ще е най-добрата възможност". "Вярвам, че има политическа воля, както в Атина, така и в Скопие, да се постигне споразумение и да се реши този въпрос веднъж завинаги"."Ще се изисква усилена работа, защото въпросът не е просто разрешим. Иначе щеше да бъде решен преди 25 години, но ако двете държави продължат да работят, както работят сега, под ръководството на Матю Нимиц, специалният представител на ООН, като посредник, ние вярваме, че това определено е възможно".

"Много силно подкрепяме споразумението между България и Република Македония. Вярваме, че това са много положителни стъпки, не само за двете държави, които са имали различия през годините, но и за целия регион. Още веднъж, това е пример как две държави, чиито лидери, чиито народни представители, са наистина ангажирани към помирение и към намиране на решения, които могат да включват компромис, които могат да включват отстъпки, когато две държави имат желание да го постигнат, имат политическата воля да го постигнат, тогава почти всичко е възможно", каза зам.-помощникът на държавния секретар на САЩ за Европа и Евразия. 

"Това е много добро начало или дори прелюдия към българското председателство на ЕС. Показва, че България е отдадена на това да помага на региона, не само на думи. Защото много държави говорят за важностите на Западните Балкани и важността да се помага на региона. Но има ограничен брой държави, които предприемат конкретни стъпки, подписват споразумения и изпълняват тези споразумения. Приветстваме ръководството на премиера Борисов и неговото правителство да работи с Македония, държава, която изплува от политическа криза, която се стреми да се присъедини към ЕС и НАТО, и финално да сключат това споразумение, което е от полза и за двете държави". 

"Присъединяването на Черна гора към НАТО е важна стъпка и сигнал към всички страни в региона, че ако направят реформите, които са необходими, ако вземат нужните трудни решения, могат да се придвижат напред към целта си – интеграция със Запада, с Европа, и в случая с Черна гора, към НАТО. Мисля, че това е важна стъпка", допълни гостът. 

"В Македония видяхме една страна в дълбока политическа криза, която излиза от нея чрез вдъхващи доверие избори, и чрез сформирането на правителство, което е прореформаторско, прозападно, и е за присъединяването към Европейския съюз и НАТО. Мисля, че това беше още един позитивен сигнал към всички страни в региона, че ако успеят да намерят решение на различията във вътрешен план или със съседите си, да приемат реформи, и още веднъж, да вземат необходимите трудни решения, за да продължат напред по своя път към европейската интеграция, те ще постигнат напредък. Вярвам, че Македония ще постигне напредък".

Има известно забавяне на процеса на реформи в редица държави, особено бих споменал Босна и Херцеговина, заяви събеседникът. 

"Относно Сърбия ние със сигурност сме наблюдавали опити от страна на Русия да разшири влиянието си. Виждали сме усилия от страна на Сърбия да продължи по пътя си към Европейския съюз. Вярваме, че е възможно да се поддържат отношения и сътрудничество с Русия, като същевременно се задълбочават отношенията с Европейския съюз". "Важно е за държавите, които се стремят към членство в ЕС, да вземат решенията, да направят реформите, да приемат политики, които дават индикации за конвергенция с организацията, към която се стремят да се присъединят. Например, Черна гора реши да приложи външната политика на ЕС, като приложи санкции срещу Русия, след като Русия нахлу в Украйна – а Сърбия не направи това".

Вижте повече във видеото.