Петролният картел – а сега накъде?

Кой ще продължи да дърпа конците в ОПЕК?

15:34 | 2 август 2016
Обновен: 15:34 | 3 август 2016
Автор: Виргиния Стаматова
Логото на ОПЕК по време на 169-ото заседание на организацията във Виена, 2/6/2016. Photographer: Akos Stiller/Bloomberg
Логото на ОПЕК по време на 169-ото заседание на организацията във Виена, 2/6/2016. Photographer: Akos Stiller/Bloomberg

Мощният петролен картел ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол) има нов генерален секретар – Мохаммед Сануси Баркиндо. Анализаторите обаче се съмняват, че той ще има някакво влияние както върху краткосрочното бъдеще на 14-членната група, така и върху петролните пазари като цяло, пише Investor.bg.

Баркиндо, нигерийски ветеран от петролната индустрия, пое поста от Абдалла Салем ел-Бадри в понеделник, слагайки край на дългия спор между членовете на групата кой да бъде следващият генерален секретар.

Либиецът ел-Бадри бе на поста в продължение на девет години и мандатът му трябваше да приключи през 2012. Той обаче беше удължен заради спор между Саудитска Арабия, Иран и Ирак за възможния наследник. Нигерия предложи Баркиндо по-рано тази година и групата най-накрая направи своя избор на срещата си през юни.

Баркиндо, описван от анализатори като човек със сравнително нисък профил в петролния свят, бе смятан за „неутрален“ избор за групата, особено докато отношенията между Саудитска Арабия и Иран остават трудни както в рамките на групата, така и извън нея.

Баркиндо, който поема поста за три години, е бил ръководител на нигерийската държавна компанияNational Petroleum Corporation (NNPC) и за кратко е изпълнявал длъжността генерален секретар на ОПЕК през 2006.

Той обаче взима позицията в трудни времена за петролните пазари. Глобалните цени на петрола все още са около 40 долара за барел заради изключително слабото ребалансиране на пазарите в резултат на свръхзасищането и невъзможността на търсенето да поддържа темпа.

Вследствие на срива на пазарите ОПЕК възприе стратегията да поддържа добива си висок, за да изкара от пазара производителите с високи разходи, най-вече фракинг компаниите в САЩ. Това обаче се отрази зле и на някои от страните в организацията, намалявайки силно приходите на известните като „крехките пет“: Венецуела, Нигерия, Алжир, Ирак и Либия.

„Избирането на Баркиндо е положителна стъпка за ОПЕК. Той не е от основните конкуренти в групата. Не трябва обаче да надценяваме ролята, която ще изиграе от гледна точка на политиката“, каза за CNBC Ричард Малинсън, който ръководи анализа по международните дела и енергийната политика в Energy Aspects.

“Избирането му няма да доведе до особена разлика, тъй като политиката на ОПЕК все още ще се свежда до това дали отделните членове могат да договорят обща позиция“, добави той.

Малинсън обаче все пак е оптимистично настроен, че назначаването на Баркиндо може да доведе до период на по-добри отношения, след като свръхпредлагането на петролните пазари намалее и се постигне баланс (все още се очаква по-високо търсене от Индия и продължаващ спад на предлагането на петрол от ОПЕК).

„Наистина мисля, че може да има още потенциал за сътрудничество щом периодът на ниски цени на петрола и ребалансиране приключи“, добавя той.

Повечето анализатори обаче са съгласни, че Саудитска Арабия и Иран ще продължат да дърпат конците в ОПЕК.

Малинсън отбелязва, че „Саудитска Арабия и Иран са доминиращите членове на групата и ако те не са съгласни с реформа на политиката, то тогава нищо няма да се промени. Секретариатът може да подпомогне дипломацията и преговорите в рамките на ОПЕК, но не може да определи политика, с която да се съгласят членовете“.

Мисуин Махеш, анализатор за петролните пазари в Barclays Capital, казва, че новата роля на Баркиндо е до голяма степен административна - като говорител и че е малко вероятно той да успее да излекува дълбоко вкоренените различия между членовете.

„Постът е по-скоро представителен“, казва Махеш за CNBC. „Той може да събере административните части на органа, но властта му към изпълнителната политика е много ограничена и за съжаление политическите различия (например между Саудитска Арабия и Иран) ще вземат връх дори ако има добри умения на лидер“.