Как реагират пазарите на опита за военен преврат

Оптимизмът на финансовите пазари миналата седмица отстъпи пред засилването на политическото напрежение след опита за военен преврат в Турция. Последните събития в южната съседка на България обърнаха посоката на пазарите, след като по-рано през седмицата широкият индекс S&P 500 достигна нов исторически връх, а глобалните акции се изкачиха до най-високото си ниво от 8 месеца.

След първоначалните сигнали за извършването на опит за военен преврат лирата записа най-голямото си еднодневно понижение спрямо долара от октомври 2008. Турската валута се срина с 4,6% до 3,0157 за долар, достигайки най-ниското си ниво от края на януари.

Графика 1. Движение на турската лира след първоначалните сигнали за военен преврат в Турция. Източник: Bloomberg Terminal

Политическите трусове от началото на годината поставят турската валута под натиск. Само преди два месеца в Турция, когато ескалацията на напрежението на политическата сцена доведе до оставката на премиера Давутоглу, лирата записа най-силния си спад за първи път в рамките на последните над 2 години.

Индексът iShares MSCI Turkey ETF, който следи представянето на турските акции, изтри 2,5% от стойността си след неочакваното събитие в събота. В съобщение на участвалите в опита за преврат военни се посочва, че са завзели властта, за да защитят демокрацията и човешките права в страната.

Графика 2. Движение на индекса iShares MSCI Turkey ETF след първоначалните сигнали за опит за военен преврат. Източник: Bloomberg Terminal

Последният път, когато военните поемат контрола над страната, по-известен в историята като „Постмодерен преврат“, бенчмарковият индекс Borsa Istanbul 100 изтрива 15% от стойността си. Спадът идва в рамките на търговията през следващите три дни след преврата. След това индексът възстановява загубитe и продължава възходящото си движение, покачвайки се с 250% през същата година.

Графика 3. Движение на индекса Borsa Istanbul 100 след Постмодерния преврат от 28 февруари 1997. Източник: Bloomberg Terminal

Политическата несигурност в последните няколко месеца изглежда ще натежи още по-силно върху турската икономика, изправена пред редица предизвикателства, някои от които идват по линия на задлъжнялостта в корпоративния сектор, влошаването на активността в туристическата индустрия, нездравия икономически растеж.

След опита за военен преврат реакцията на Турската централна банка не закъснява. Ден след неочакваното събитие тя обяви, че при необходимост е готова да предостави неограничена ликвидна подкрепа на банките с цел запазване на финансовата стабилност в страната. През юни финансовата институция понижи лихвата по овърнайт кредитите до 9% за четвърти път от началото на годината, като лихвите по овърнайт депозитите и едноседмичните репо сделки останаха непроменени на нива от съответно 7,25% и 7,5%.

В същото време съществуват някои проблеми, които будят притеснение сред анализатори. Задлъжнялостта на корпоративния сектор в Турция се повишава с 40% в периода 2005-2015, с което записва най-бърз темп на нарастване сред развиващите се пазари, нареждайки се единствено след Китай, посочват от Financial Times. Нивото на дълг на нефинансовия сектор в Турция, достигащо 56,8% от БВП в края на 2015 по данни на Института за международни финанси, поставя под натиск способността на турските компании да обслужват своите задължения.

Броят на чуждестранните туристи в Турция спада с 35% през май 2016 спрямо година по-рано, като 92% от понижението се дължи на отдръпването на руски туристи. Спадът се ускорява, след като свалянето на руски изтребител на турско-сирийската граница през ноември миналата година доведе до налагането на търговски санкции от страна на Русия и спирането на руски туристически пакети за пътувания в Турция.

По данни на статистическия институт в страна БВП на Турция е нараснал с 4,8% през първото тримесечие на 2016 спрямо отчетения ръст от 5,7% предходните три месеца. Ръстът на турската икономика се дължи основно на повишението от 6,9% в разходите на домакинствата, достигащи най-голям ръст от третото тримесечие на 2011 насам, както и на правителствените разходи, които нарастват с 10,9%, отбелязвайки най-силното си повишение от 2009.

Причините за ръста на потреблението могат да се търсят в увеличението с 30% на минималната работна заплата от началото на 2016 и нарастването на бежанския поток от Сирия. Въпреки добрите данни, трудно може да се говори за здрав икономически растеж предвид основните фактори, задвижващи ръста на икономиката – по-голямото потребление вследствие на изкуственото повишаване на доходите, което не се базира на увеличение на производителността на труда.

Административното покачване на минималната работна заплата има и друг последващ ефект, който се вижда най-вече при малките и средни предприятия. Според Фондацията за политически и икономически изследвания в Турция (TEPAV) около 300 хил. трудоспособни лица, работещи за малки и средни предприятия, загубват своята работа през януари в резултат на въведената мярка и оскъпяването на цената на труда за работодателите.