Какво да очакваме от Фед и BoJ през седмицата

В сряда 27 април и четвъртък 28 април, Фед и Японската централна банка ще вземат решения за паричните политики в САЩ и Япония. Какво да очакваме от тези срещи и накъде клонят настроенията на пазарите. Темата коментира Майкъл Спенсър, главен икономист на Deutsche Bank.

Без съмнение екипът Ви се подготвя за много напрегната седмица. Ще има решения за паричната политика на Японската централна банка, Новозеландската централна банка и Фед. Какво смятате, че ще се отрази най-много на пазарите?

Добър въпрос, мисля, че вероятно BoJ, защото пазарът очаква те да разхлабят политиката, а нашите очаквания са, че те ще направят много малко, ако изобщи предприемат мерки.

Въпреки целия натиск, който чуваме?

Да, защото проблемът за Японската централна банка и за повечето централни банки е двустранен. Единият е, че цените на енергийните ресурси все още са основната спирачка пред инфлацията. Те не могат да накарат хората да обърнат внимание на нивото на базисната инфлация, което е значително по-високо, макар и в Япония да остава далеч от 2%. На второ място пазарът е убеден, че единствения начин, по който количествените облекчения работят, е чрез валутния курс.

Гледат Япония, където валутата върви в грешната посока и пазарът очаква, че трябва да направят нещо. Ако обачем погледнем в по-обща перспектива за това как работи паричната политика дори как работят количествените облекчения, можем да кажем, че ходът с въвеждането на негативни лихви през януари оказа влияние. Видяхме значителен спад в доходностите на облигациите, на правителствените облигации, но също и на корпоративните.

Забелязахме и отпускане в желанието на банките да кредитират.

Мисля, че е резонно BoJ да каже: "Вижте, паричната политика вече имаше голямо влияние, започваме да виждаме признаци, че може би започва да се отразява в по-висок ръст на кредитирането. Трябва да ѝ дадем още малко време." Ако се чувстват длъжни да направят нещо то би било само заради това, че пазарът очаква толкова силно това от тях.

Би било изненадващо, ако не направят нищо, именно.

Ако не направят нищо, това ще е голяма изненада. Ако го направят обаче рискът е, че въведат допълнително изкупувания на корпоративни облигации. Цялостното гледище на BoJ обаче ще бъде, че политиката работи и просто трябва да ѝ се даде повече време.

Но и Goldman Sachs, и HSBC очакват програмата за изкупуване на активи да бъде разширена с още изкупувания на борсово търгувани фондове. Goldman Sachs очаква удвояване до 7 трилиона йени. Какви са възможностите?

Със сигурност е възможно. В известен смисъл те търсят какво още могат да направят. Най-лесното е просто да увеличат изкупуванията на държавни облигации. Не смятам, че има голям ефект от изкупуването на борсово търгувани фондове, за да бъда честен. Ако продължат да следват действията на ЕЦБ, ще се обърнат към корпоративните облигации, като актив, който да изкупуват.  

Да поговорим и за Фед. Кога очаквате да повишат лихвите, настроенията са те да останат ниски по-дълго?

Декември.

Декември, като всички останали?

Да. Проблемът за Фед е, че инфлацията вече е на ниво, на което усещаме, че трябва да повишават лихвите, но те преминават и през други неща. Растежът през първото тримесечие вероятно ще се окаже малко над нулата. Това изключва тази седмица като момент за действия. Мисля, че никой не очаква нещо да се случи през тази седмица. Това обаче вероятно ни отвежда към третото тримесечие, преди Фед да започне да усеща, че вече има достатъчно доказателства за това, че икономиката се е справила с трудностите, преди да могат да повишат лихвите. Какво казах, очакваме следващото повишение да е през декември.

Ако няма очаквания Фед да направи нещо и имайки предвид неочакваната им позицията за по-разхлабена парична политика, колко важен ще е езикът?

Според мен не много важен, защото пазарът очаква да няма повишение на лихвите. Те не очакват тон, който да предполага по-затегната политика. Очакваме Фед да каже, че инфлацията се покачва леко и че пазарът на труда върви в правилната посока, като добавя по 200 хил. нови работни места месечно.  Временно обаче растежът е нисък.

В световен мащаб растежът е слаб. Целите за инфлацията от 2%-3% не се постигат. Всичко това е непостижима мечта. Излезе информация, че финансовият министър на Нова Зеландия Бил Инглиш увеличава надзора си над Резервната банка на Нова Зеландия, защото те изобщо не са близо до постигането на целта си за инфлацията.

Проблемът за централните банки, с който започнах, е, че цените на енергийните ресурси са толкова важни за движението на общата инфлация. Ако погледнете базисната инфлация, има много централни банки, които ако наистина можеха да убедят хората да следят базисната инфлация, щеше да е много по-различно.

Значи казвате, че Саудитска Арабия трябва да говори с централните банки и може би обратното?

Дори нямаме нужда от Саудитска Арабия. Както започваме да виждаме в САЩ, достатъчно предлагане беше извадено от пазара от там, така че цените на петрола започват да пълзят нагоре. Знам, че сме го казвали и преди, но картината с инфлацията ще изглежда много по-различно след 1 година.