Защо лихвените проценти може да спаднат още

Коментар на Елга Барш, икономист на Morgan Stanley

Снимка: Bloomberg Снимка: Bloomberg

Елга Барш, икономист на Morgan Stanley, коментира пред Bloomberg очакванията си за движението на лихвените нива, както и ефекта върху икономиката.

Манъс Крани, Bloomberg: Първо, смятате ли, че лихвените проценти ще бъдат понижени още, и второ, мислите ли, че отрицателните лихви ще спомогнат за растежа?

Елга Барш, икономист на Morgan Stanley: Смятаме, че ще спаднат още. Очаквахме 10 базисни пункта от Шведската централна банка, очакваме още 10 базисни пункта от ЕЦБ през март и също 10 базисни пункта от Централната банка на Япония през лятото. Така че, да, за съжаление, ще продължат да падат. Смятам, че това, което централните банки постигат, изключвайки явния ефект върху валутите, който може да не е толкова продължителен, колкото много хора очакваха, но идеята е, че те са предназначени да увеличат скоростта на свръхрезервите.

Манъс Крани, Bloomberg: Обяснете ни какво точно означава това.

Елга Барш, икономист на Morgan Stanley: В общи линии означава, че, когато ЕЦБ прилага програмата си за изкупувания, ти ще бъдеш таксуван заради лихвата по депозитите. Ако просто й продаваш активи и след това искаш да държиш пари в брой - директно или индиректно ще бъдеш таксуван. Теоретично ти просто няма да го направиш, ако предпочиташ да трупаш пари. Така продавачите при програмата за изкупувания на ЕЦБ са склонни да направят нещо друго с парите - или да се придвижат към рискови активи, за което се изисква смелост в момента, или да се отдръпнат от европейски активи.

Анна Едуардс, Bloomberg: Да видим другия аргумент. Аргументът против отрицателните лихви е, че те изцеждат печалбите на банките и следователно ги правят по-малко склонни да заемат рискови позиции или да кредитират реалната икономика, което се свързва ефектите, които споменахте.

Манъс Крани, Bloomberg: Колко лошо е това?

Елга Барш, икономист на Morgan Stanley: Според мен отрицателните лихвени проценти, както и количествените улеснения, между другото, бяха изоставени като щокова терапия, защото централните банки казват и сигнализират много ясно, че са насочени към бизнеса, че няма да спрат на нулево ниво. Колкото по-дълго продължава този процес, толкова повече той престава да бъде бързо решение или спешна мярка, а се превръща в постоянно лечение. Отрицателните странични ефекти върху банковата система се натрупват.

Анна Едуардс, Bloomberg: Можем да споменем курса йена-евро и бързия ефект върху валутата.

Манъс Крани, Bloomberg: Да, не се очакваше да се въведат отрицателни лихви в Япония, валутата се оказа предизвикателство за Курода. Еврото и йената са валути убежища, те са последният бастион на традиционните убежища. Въпросът за шоковата терапия, количествените улеснения продължиха дълго, лихвите бяха близки до нулата за много дълго време - 8- 9 години - за някои от големите икономики. Не е ли по-скоро отчаяна терапия, а не шокова?

Елга Барш, икономист на Morgan Stanley: До известна степен да, защото все пак излизаме от световната финансова криза и голяма рецесия. Следователно това означава наистина безпрецедентни мерки, когато е необходимо. Но смятам, че натрупването им е също толкова важно. Не го казвам, защото се притеснявам за балоните на активи, а заради отрицателните странични ефекти. Можете да видите, че по-рано през годината, когато хората все още смятаха, че Фед ще вдигне лихвите три, а защо не и четири пъти, имаше положителен ефект върху банковия сектор в САЩ и банковите акции и се създадоха различия между Европа и САЩ. 

 

Последни новини
Още от Пазари