Започва ли Gazprom ценова война на глобалния пазар?

Инвеститори се опасяват, че гигантът ще започне същата стратегия като Саудитска Арабия на петролния пазар

18:30 | 3 февруари 2016
Автор: Севделина Илиева
Gazprom - лого. Снимка: Oliver Bunic/Bloomberg
Gazprom - лого. Снимка: Oliver Bunic/Bloomberg

Възможно ли е Газпром да започва ценова война на глобалния газов пазар?

Предвид перспективата вълна от доставки на американски втечнен природен газ (LNG) да удари пазара по-късно тази година, енергийните инвеститори се страхуват, че руският държавен газов гигант може да приеме същата стратегия на газовия пазар като тази на Саудитска Арабия на петролния, коментира Financial Times.

На пръв поглед изглежда сякаш газова ценова война е последното нещо, от което Русия, вече замаяна от влиянието на ниските цени на петрола, се нуждае.

Анализаторите обаче казват, че подобна стратегия може да е икономически оправдана за Газпром. Ниските вече цени на европейския газов пазар означават, че той може сравнително лесно да свали цените до ниво, на което доставките на втечнен природен газ от САЩ ще бъдат непечеливши. А по този начин компанията ще защити пазарния си дял в региона, който формира по-голямата част от печалбата ѝ, пише Investor.bg.

Подобен ход би имал значителни последствия за глобалните енергийни пазари. Пълноправна ценова война на европейския газов пазар ще предизвика верижна реакция сред други региони и суровини – от австралийския втечнен природен газ до колумбийските въглища, както и ще заплаши жизнеспособността на зараждащата се LNG индустрия в САЩ.

„Защо би отстъпил пазарен дял на производител с по-високи разходи?“, казва Джеймс Хендерсън, специалист по руски петрол и газ в Oxford Institute for Energy Studies (OIES). „Ако бях инвеститор в американски втечнен природен газ, щях да съм притеснен“.

Аргументът в полза на ценова война е простичък.

Точно както Саудитска Арабия е основна причина за колебанията на световния петролен пазар заради способността си да вдига производството си при нужда, Газпром е основният притежател на свободен капацитет на глобалния газов пазар.

Според мениджърите на Газпром компанията притежава около 100 млрд. куб. м свободен производствен капацитет, който се дължи до голяма степен на инвестициите, направени на базата на предположения за бъдещото търсене на газ. Това е равно на почти една четвърт от производството на компанията и около 3% от световния добив.

И точно както Саудитска Арабия се изнерви от перспективата американските шистови петролни производители да отнемат част от пазарния ѝ дял, така и Газпром е изправен пред подобна възможност на газовия пазар. Напливът от евтин газ от американската шистова революция предизвика вълна от американски LNG проекти през последните години. Първите доставки от втечнен природен газ от САЩ бяха направени през януари, а общият износен капацитет в процес на изграждане е равен на две трети от износа на Газпром към Европа.

Накрая, точно както Саудитска Арабия по отношение на петрола, така и Газпром е един от газовите производители с най-ниски разходи. Според изчисленията на Хендерсън от OIES, разходите на Газпром за доставка на газ към Германия възлизат на 3,5 долара на млн. брит. терм. единици. За разлика от него американските LNG доставки струват 4,3 долара на млн. брит. терм. единици, въпреки че американските газови цени в момента са на 16-годишен минимум.

Ако съберем всички тези факти в едно, изглежда има логика руската компания да намали цените, за да запази американския втечнен природен газ вън от пазара.

„В момента пазарът все повече се вълнува от това. Руснаците обаче също са си направили своите сметки и знаят, че могат да победят, ако това се случи“, казва Тиери Бро, европейски газов анализатор в Societe Generale в Париж.

Подобен ход ще бъде много по-евтин за изпълнение сега, тъй като европейските газови цени вече са се понижили драматично. Спот цените на газа в Обединеното кралство са с 50% надолу през последните 2 години. Цените по контрактите на Газпром, които са обвързани с цените на петрола, поддържат подобен темп спрямо спада на спот цените и вероятно ще се понижат още през следващите шест до девет месеца.

Бро оценява, че цената, която Газпром ще трябва да плати, за да задържи американския втечнен природен газ вън от пазара тази година, възлиза на изгубени приходи за 1,3 млрд. долара – по-малко от 1% от историческите му годишни продажби.

Мениджърите на Газпром са проучили подхода на икономиката на ценовата война и обсъждат въпроса, твърдят източници, запознати с мисленето на компанията.

На среща с инвеститорите в Ню Йорк тази седмица Александър Медведев, заместник-директор на Газпром, заяви, че ниските спот цени в Европа вече са направили доставките на американски LNG икономически неизгодни. „Въпреки преобладаващото мнение на пазара, че северноамериканският LNG може да промени сегашния ценови модел в Европа, това всъщност изобщо не е така“, каза той.

Анализатори казват, че поведена от Газпром война може да има две различни цели: първо, да оскъпи доставките на американски LNG към европейския пазар в краткосрочен план, и второ, да демотивира нови инвестиции в LNG проекти в дългосрочен план.

Първата цел ще изисква от европейските спот цени да се понижат под пределните разходи за доставки на американски газ в Европа – сценарий, който Бро вярва, че е възможен през втората половина на година, но който, според анализаторите, ще бъде болезнен за поддържане от страна на Газпром в дългосрочен план.

От по-устойчива гледна точка Газпром може да възприеме средносрочна стратегия за управление на европейските цени, за да не позволи на нови LNG проекти да бъдат одобрени. Макар че вероятно малко проекти биха били обмислени в краткосрочен план заради ниските цени на петрола и газа от двете страни на Атлантика, това може да не е така, когато цените се вдигнат през следващата година-две.

Както представител на правителството в Москва призна: „Нямат избор. Те вече са в ценова война“.