Какво значи победата на Тед Круз в Айова за пазарите

Пазарите не реагираха на изненадващия резултат

14:58 | 2 февруари 2016
Обновен: 15:00 | 2 февруари 2016
Кандидатът за номинацията на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп Снимка: Andrew Harrer/Bloomberg
Кандидатът за номинацията на Републиканската партия за президент на САЩ Доналд Тръмп Снимка: Andrew Harrer/Bloomberg

Сенаторът от щата Тексас Тед Круз изненадващо победи милиардера Доналд Тръмп на партийните събрания на републиканците в щата Айова и  директорът на екипа за пазарни стратегии в BNY Mellon Саймън Дерек коментира за Bloomberg какво означава този резултат за пазарите.

Започнахме с политическа тематика, говорейки за събитията на политическата сцена в САЩ. Изглежда обаче те не са толкова вълнуващи за пазарите, те не им обърнаха особено внимание.

Цялата история с политическите събития и валутните пазари и пазарите като цяло, особено в САЩ, е много интересна. Връщайки се 30 години назад, ще видим, че единствените президентски избори, които оказаха сериозно влияние на валутните пазари, бяха тези през 1992. Тогава се знаеше, че Бил Клинтън ще бъде поставен под натиск за понижаване на курса на долара спрямо йената. След изборите доларът поевтиня спрямо йената. В световен мащаб обаче няма много избори, които да са имали сериозно влияние. Може би избирането на Шиндзо Абе за премиер на Япония през ноември-декември 2012, когато всички знаехме, че Абеномиката наближава. Историята показва, че пазарите не реагират веднага, когато има избори.

Намираме се в период в който освен Фед и Английската централна банка, всички централни банки по света разчитат на разхлабена парична политика. Дори можем да включим и тях, тъй като паричните им политики все още са разхлабени. Вие казвате, че при екстремната ситуация, в която се намираме по отношение на паричната политика, всички останали рискове, които не са свързани с нея, остават на заден план. Много е трудно други новини да окажат влияние на пазарите.

Мисля, че това е точно така. Намираме се в период на невиждана среда по отношение на паричната политика среда. Да си го признаем – връщайки се преди 2014, идеята, че няколко големи централни банки ще въведат негативни депозитни лихви звучеше налудничава. Идеята е, че освен ако не се случи нещо наистина забележително на тези избори, изглежда малко вероятно пазарите да реагират. Любопитно е какво ще стане, ако нещо радикално наистина се случи, ако например Доналд Тръмп спечели изборите, това може да хване пазарите неподготвени, защото те са толкова фокусирани върху паричната политика.

Можем ли да кажем нещо за долара във връзка с предизборната кампания? По отношение на настроенията за долара? В момента налице е трансатлантическото разделение и големият дебат за това дали поскъпването на долара е приключило, дали всички фактори са взети предвид при определянето на валутния курс. И ако Фед отстъпи от цикъла на повишение на лихвите, има ли накъде изобщо да поскъпва?

В средата на 80-те и началото на 90-те несъмнено политическите аспекти влияеха сериозно на долара. Сега обаче говорим за валутни войни, което е нищо спрямо видяното преди 20-30 години. Тогава вярването, че Япония манипулира валутата си беше съвсем явно. В момента това не е така. Мисля, че обаче някои елементи напомнят на ситуацията от средата на 80-те, по-точно силният долар. И в данните за производството видяхме, че поскъпването на долара е движено от разминаването в паричните политики. До ноември това може да се превърне в сериозен въпрос. Кой знае, тази предизборна кампания има много етапи, може би доларът ще се превърне в политически проблем и ако стане така несъмнено погледите ще бъдат насочени  отвъд океана.

Силният долар или слабият растеж извън САЩ може да върже ръцете на Фед? Двете неща са свързани.

Мисля, че комбинация от двете. Силният долар е функция на слабия растеж извън САЩ и на разхлабената парична политика. Простият факт, който го показва, е увеличаването на спреда в доходностите по 2-годишните американски и немски ДЦК, където сме на нивата от края на 90-те. Вече виждаме ефектите върху инфлацията, върху цените на суровините и мисля, че това може да е нещо, което да накара Фед да се обърне и да каже: „Достатъчно“. Може би в крайна сметка дори въпросът ще стане нещо повече от това и ще е се превърне в политически въпрос, защото и преди е бил такъв. В момента обаче подобно нещо не е на дневен ред.