Как да оценим една търговска банка (част I)

Анализ на авторa и водещ на Boom & Bust по Bloomberg TV Bulgaria Владимир Сиркаров

Снимка: Bloomberg TV Bulgaria Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

В настоящата статия се предлага много кратко описание на някои основни стъпки при оценяването на търговска банка. Когато говорим за оценка на банкова институция трябва да имаме предвид, както рентабилността на банката, така и нейната ликвидност. Ако се фокусираме само върху печалбите, то ние може да попаднем в голяма заблуда. Има голяма вероятност високите печалби да са генерирани чрез рискови операции, което води до повишаване на риска от поддържането на печалбите в бъдеще и за финансовата стабилност на банката като цяло. Има много различни начини за оценка на качеството на печалбата и финансовата устойчивост, като в настоящата статия ще разгледаме някои от най-основните измерители.

Как да измерим рентабилността на една банка?

Един от най-използваните измерители за оценка на рентабилността е възвращаемостта на активите (Return Оn аverage Аssets), или нетната печалба разделена на общата средна стойност на активите на банката. Ако ROA на дадена банка е 1%, това означава, че банката генерира 1 лев печалба от всеки 100 лева инвестирани в своите активи. Средната стойност на активите, от своя страна представлява средната стойност от началната и крайната стойност на активите за конкретния период от време. В определени ситуации и според индивидуалните предпочитания, някои инвеститори използват оперативната печалба вместо нетната печалба при изчисляването на ROA. Основната причина за подобна промяна е използването на оперативните печалби преди отчитане на разходите за финансиране.

В основни линии, по-високите стойности на този коефициент са положителна характеристика за управлението на банката. Важно е, обаче, да имаме предвид, че подобни индикатори са най-ефективни, когато се използват относително или с други думи се сравняват с резултатите на други банки. Задължително е да се правят сравнения с изведени средни стойности за банкови институции от един и същи регион и близки по размер (активи). Разбира се, полезно е и да следим динамиката на тези коефициенти за отделните банки. Колкото по-дълъг е историческият ред, толкова по-достоверен анализ и прогнози могат да се изведат. На долната графика може да видим този индикатор за американския банков сектор.

С оглед силно експанзивната политика на основните централни банки, в това число Федералния резерв и ЕЦБ, цената на финансиране за банките е на изкуствено силно понижени нива от 2009 насам, което дава предпоставки (но не категорична пряка връзка) за също така нeустойчиво високи нива на ROA. Преди 2009 имахме друг тип явни изкривявания на пазара. Американското правителство, заедно с Федералния резерв, не позволиха естественото „изчистване” на дисбалансите от dotcom балона, като всъщност пренесоха тези дисбаланси в други сектори. Ипотечният балон е следствие от тези действия, а „добрите” времена ясно може да се видят на таблицата. Коефициентът минава 1,4% по време на надуването на ипотечния балон между 2002 и 2007 Освен тези системни фактори на влияние, трябва да се внимава ако нивата на ROA са доста над средните. Това е сигнал за повишено внимание за относително по-рискови експозиции в баланса на банката.

Друг измерител на рентабилността, който често върви ръка за ръка с ROA, е възвръщаемостта на собствения капитал (Return on Average Еquity). Той се изчислява като нетната печалба се раздели на собствения капитал на банката. На долната графика може да видим динамиката при американските банки.

ROE винаги е доста по-голям от ROA, особено когато говорим за банковия сектор. Банките оперират с осезаемо повече заемен капитал, в сравнение с повечето останали индустрии. Разбира се, това не означава да не внимаваме за нивата на дълга в баланса на дадена банка. Напротив! Колкото повече дълг използва дадена банка за генериране на своята печалба, толкова потенциалният ROE ще е по-висок. Не става въпрос за директната калкулация на коефициента, а за възможността, чрез придобиване на повече активи да се генерират повече печалби. Така в бъдеще ROE ще бъде по-високо, защото печалбата ще е надута от нови активи на база нови дългове, докато собственият капитал ще остане на същите нива. Подобна практика ще има положително влияние за рентабилността в краткосрочен период, но застрашава финансовата устойчивост в дългосрочен. Многото дългове ще доведат до по-висока цена на финансиране в бъдеще, дори и до невъзможност за взимането на нови заеми. От своя страна рискове пред финансовата устойчивост, ще понижат и коефициентите за рентабилност в бъдеще.

От голямо значение е да се фокусираме върху основните източници на генериране на нетния финансов резултат (печалбата) на банката. За да може да оценим качеството на тези резултати трябва да вземем под внимание основния източник на приходи. Това са лихвените приходи генерирани от кредити, краткосрочни инструменти на паричните пазари, лизингово финансиране, облагаеми и необлагаеми инвестиционни книжа и други, които може да сложим под общата графа доходоносни активи (earnings assets).

Брутната доходност на доходоносни активи (Gross Yield on Average Earnings Assets) се изчислява, чрез разделянето на този съвкупен доход от лихви на средните стойности на доходоносни активи. (Total Interest Income / Total Average Earning assets). Някои лихвени приходи не се облагат с данък, което налага малка допълнителна калкулацията на коефициента. В своя числител (доходите от лихви) се извършва модификация (tax-equivalent), за да се включи ефектът от стойността на необлагаемия доход. Технически това се прави, чрез разделянето на необлагаемия доход на единица минус данъчната ставка. Коефициентът GYEA може да бъде силно променлив, поради промени в основните лихвени нива. Осезаемо по-висок GYEA коефициент, в сравнение със средните нива, може да е сигнална лампа за поемането на прекалено висок риск, от страна на банката. При по-ниски нива от средните пък може да се усъмним в наличието на проблеми в кредитното портфолио на банката.

Разходите за финансиране на дейността на банката е в основата на генерирането на приходи и устойчивото развитие. Това ни води до индикатор, чрез който да анализираме тези разходи. Това е Общият лихвен разход (Rate Paid on Funds), който се изчислява, чрез разделянето на общите лихвени разходи, за финансиране на доходоносните активи, на общите средни нива на същите активи. (Total Interest Expense / Total Earning Assets). Това също е доста променлив индикатор, дори при леки промени в лихвените равнища. Ако делът на нелихвоносните книжа и спестовните сметки с много ниски лихвени приходи е висок, то коефициентът RPF ще бъде нисък.

Разликата между GYEA и RPF представлява нетният лихвен маржин (Net Interest Margin). Ако този индикатор е относително широк, това е знак за успешно управление на активите и пасивите на банката. Обратно, ако виждаме относително тясна разлика това е индикация за проблеми пред генерирането на печалби за банката. Този индикатор също е силно променлив, което затруднява извеждането на бенчмаркови стойности, но все пак може да поставим рамки между 3-5%, извън които може да считаме NIM за нисък или съответно висок. Ето и представянето на индикатора за американския банков пазар:

Нетният лихвен маржин задължително трябва да се разглежда заедно с провизиите за кредитни загуби (provision for loan losses), когато се оценява качеството на финансовото представяне на дадена банка. Провизиите може да видите в разходната част на отчета за приходите и разходите, с цел покриване на част от възможните загуби по кредитното портфолио. С други думи, размерът на провизиите е пряко свързан с бъдещата финансова стабилност на банката. Когато виждаме, че банката раздава по-рискови кредити, за да покачи GYEA и следователно да разшири NIM, то тези рискове трябва да рефлектират върху повишаване на размера на провизиите за кредитни загуби в дългосрочен план. По време на икономически спад се наблюдава повишаване на проблемите при обслужването на фирмените кредити, което също би трябвало да води до увеличаване на провизиите. Нивата на провизиите би трябвало да останат високи до възстановяването на икономиката и микро характеристиките на кредитния процес. Провизиите трябва да бъдат разглеждани паралелно с общите резерви за бъдещи загуби по кредити, нивото на необслужвани кредити и отписванията. Трябва да се внимава дали управлението на банката определя адекватни провизии или се извършва манипулация на финансовите резултати. Чрез провизирането има много варианти за „нагласяне” на финансовите резултати, например с цел счетоводно изглаждане на финансовите резултати в период на по-голяма променливост. Спецификите на данъчното законодателство също понякога са стимул към нелоялно използване на провизиите за кредитни загуби.

Останалите източници на приходи за една банка също са важни за анализ и не трябва да се забравят. Безлихвените приходи (приходите от такси и комисиони, приходите от валутни трансакции и от търговия с ценни книжа) са много разнообразни и понякога имат относително голяма тежест в общите приходи на банката.

При нелихвените разходи влизат основно оперативните разходи. Покачване при този вид разходи, спрямо това на общите приходи, би могло да се отчете като неефективно управление на оперативните процеси. Понякога, обаче, подобни резултати могат да се дължат на по-големи технологични разходи. Разходите свързани с възбраната за ползване и изземването на имоти, също са част от нелихвените разходи, което понякога е причина за по-висок коефициент. В основни линии, може да направим условно обобщение, че коефициентът нелихвени разходи към общи приходи е по-висок при търговски банки, които се финансират предимно от клиенти на дребно.

Последни новини
Още от Анализи