Културният туризъм водещ за България през 2017

Нискотарифните полети и геополитическите фактори дърпат сектора напред

Снимка: Pixabay Снимка: Pixabay

Новото лице на българския туризъм през 2017 продължава да чертае позитивни тенденции за развитие на сектора, като водещ остава културният туризъм, изпреварвайки морския, пише Investor.bg. 

Повишената активност на нискотарифните авиокомпании наред с геополитиката продължават и през 2017 година да са основните фактори, които допринасят за значителния ръст в пътуванията и възхода на сектора на туризма в България. 

През изминалата година българският туризъм продължи да се развива във възходяща посока след върховата за сектора 2016 г., която реализира рекорди по всички параметри - брой туристи, нощувки, туристически посещения, както и като приходи. 2017-та обаче ще бъде запомнена с бум при международните пътувания и умерен интензитет при вътрешните. Наред с това евтините полети до България създадоха още един феномен - културният туризъм в градска културно-историческа среда изпревари като дял доминиращият досега морски туризъм.

Данните

Добрите резултати в туристическия сектор бяха отчетени от Министерството на туризма в края на летния сезон. За първите десет месеца на 2017 г. общо чуждестранните посетители на България са повече от 8 млн., като се отчита ръст от 7,6% в сравнение със същия период на предходната година. Около 6 млрд. лв. са приходите от международни пътувания за времето от януари до септември. Нарастването в постъпленията е над 9% спрямо същия период година по-рано. Само през летния сезон страната е посетена от над 5,3 милиона чуждестранни туристи, което с 5,7% повече в сравнение със същия период на 2016 г.

Въпреки добрите данни от лятото морският туризъм стагнира през тази година, коментира директорът на Института за анализи и оценки в туризма Румен Драганов. За 2017 г. ръстът в морския туризъм е около 2% и няма значителен напредък. Хотелиерите са оплакаха от липса на туристи още в началото на сезона, а в пика му вече редица дискотеки прекратиха работа заради показни проверки, посочи експертът. От една страна, стагнацията на морския туризъм, от друга, водещата роля на евтините полети, превърнаха културния туризъм в градска историческа среда във феноменът на 2017 година, заяви Драганов.

Нискобюджетните полети на авиокомпаниите само до столицата създадоха над 1,1 милиона посещения на чужденци в София само до края на септември. Като цяло ръстът на културния туризъм за града е около 20%.

Годината ни показа, че в България има преразпределение по отношение на нагласите на гостите към видовете туризъм. За първи път рязко се променя съотношението морски туризъм и други алтернативни форми на туризъм – ако преди две години морският беше две трети от туризма у нас, сега вече е под 50 на сто, тоест морето вече не е структуроопределящо за сектора, каза специалистът.

Външните фактори продължават да благоприятстват малки туристически дестинации като България. Броят на влезлите чужденци към края на 2017 г. ще надхвърли 11,6 милиона души или с около 1,1 милион туристи повече, което е значително за малък пазар като нашия, сочат данните на Института. Има значително подобряване на резултатите и по отношение на приходите от туризъм, заради по-стриктната събираемост на данъците в сектора.

Прогнози

Следващата година ще е още по-благоприятна за туризма на България с оглед на предстоящи важни събития. Към двата основни двигателя на ръста в туристическия сектор догодина ще се прибавят и още. Такова е Българското председателство на Съвета на ЕС през първото полугодие. София става европейска столица на спорта, а е и година на културно-историческото наследство. След март нискотарифните авиокомпании започват да осъществяват полети и до морските летища във Варна и Бургас.

Това са все събития, които ще засилват ролята на културния туризъм и ще го превърнат в доминиращ, което е положително и от гледна точка на това, че е по-приходоносен вид туризъм, коментира Драганов.

Самото европредседателството ще генерира много пристигания на еврочиновници и други гости. Ще има голям интерес към България и през второто полугодие като страна, която е била председател на Съвета на ЕС и други важни срещи на междудържавно ниво, които ще са основа за развитие на конгресен туризъм.

Що се отнася до държавната политика в сферата на туризма, очакванията на бизнеса продължават да се разминават с мудността на държавната система. Въвеждането на Единната система за туристическа информация буксува, а е в основата на изсветляването на сектора, не бе даден ход на дългоочакваните промени за цената на плажните принадлежности по морските курорти, нямаше стъпки и по управлението на публичната туристическа собственост. Негативен имидж бе генериран и заради скандалите около летните курорти, спорното концесиониране на плажовете, разминаването в числата и начина, по който бяха проведени самите конкурси, както и скандалите с концесията на ски зона Банско от края на годината.

Последни новини
Още от Новини