Глобалният експорт на оръжия на невиждани от Студената война нива

Лидер в производството на въоръжение остават САЩ, обаче Русия и Китай все повече дишат във врата на Вашингтон

15:44 | 12 декември 2017
Американски военни с автомати М16. Снимка: Wikipedia
Американски военни с автомати М16. Снимка: Wikipedia

Ако искате да проучите сурови данни, според които несигурността в света става все по-голяма, статистиките за производството на 100-те най-големи производители на оръжия в света са най-добрият ви избор, коментира Леонид Бершидски за BloombergView, пише Investor.bg.

Тази година глобалната оръжейна индустрия отбеляза първи ръст на годишните продажби от 2010 насам, сочат нови данни на The Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI). Общите приходи на 100-те най-големи производители на оръжия в света са нараснали с 1,9% от 2015 до 2016. Това представлява увеличение от 38% спрямо 2002, когато SIPRI започва да събира данните. Макар че финансовата криза от 2008 доведе до застой в глобалните продажби на оръжия, нещата сега явно отново тръгват нагоре.

В същото време глобалният износ на оръжия се е върнал до нива, невиждани след края на Студената война, сочи друг доклад на организацията от тази година. Военните разходи също започват отново да се увеличават след кратък спад, който явно бе свързан с кризата, а най-обезпокоителното е, че се случва в някои от най-нестабилните региони в света.

САЩ остават глобален лидер от гледна точка на производството на оръжия (57,9% от приходите от топ 100 на производителите отиват в ръцете на американски компании) и закупуването им (36% от общите цифри). Тенденциите при закупуването обаче сигнализират бавно отслабващата роля на САЩ като глобален полицай. През 2007 САЩ формират 61% от продажбите в отбранителната индустрия и над 41% от разходите за отбрана. Днес, незападният свят харчи повече, за да се защити.

Продажбите в отбранителната индустрия – тема на последния доклад на SIPRI – са нараснали отчасти благодарение на растежа в САЩ, подхранен от увеличените доставки на изтребителите F-15 и от консолидацията на военната индустрия за услуги. Други страни обаче също допринасят към глобалния растеж. Докато заплахите от Северна Корея се засилват, топ военните производители от Южна Корея са увеличили продажбите си с 20,6% спрямо 2015. Украинската държавна Укроборонпром – единственият представител на страната в топ 100, е повишила продажбите си с 25,1%, докато в същото време засилва военния си бюджет и се опитва бързо да възстанови военни си сили.

Русия, въпреки дългата рецесия през 2015 и 2016, е повишила военните си продажби и през двете години. Нарастващият износ на оръжия на Китай предполага, че тя записва увеличение и на продажбите – макар че данните на SIPRI не покрива производителите му.

По време на Студената война надпреварата за въоръжение бе между НАТО и Съветския съюз. Фокусираният характер на надпреварата направи по-лесно деескалирането на ситуацията и свиването на резервите от оръжия, когато Съветският съюз се разпадна. Сега, положението е всеки за себе си.

Страните от Близкия изток и Северна Африка се въоръжават заради местни конфликти. Украйна, предала се пред ограничения характер на американската подкрепа, е принудена да се бори сама за себе си. Източноевропейските страни, разтревожени от постоянно изменящите се ангажименти на американския президент към НАТО, се надпреварват да засилват максимално много отбраната си.

Русия, стимулирана от последните военни успехи в Сирия, надгражда отбранителната си индустрия, за да подкрепи твърдата геополитическа позиция на страната и да увеличи износа на оръжия, вече тествани в реален мащабен конфликт.

Китай планира изграждането на военна база в Джибути и вероятно планира други за „мисии извън [нейната] периферия“, сочи доклад на Пентагона. Подобно на Русия Китай реформира армията си спрямо съвременното военно дело.

Това е свят, в който има малко гаранции за сигурността, а желанието на САЩ да използва тази си водеща роля бързо и ефективно вече не се смята за сигурно. Статутът на съюзник на САЩ вече не е достатъчен, както стана ясно от Саудитска Арабия и Египет, които градят връзки с Русия. А статутът може би вече дори не и желателен, което може да се види от отказа на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да скрие раздразнението си от американските политики и да действа в противовес на американските интереси в Сирия.

Светът има нужда от нов начин да насърчава към мир, сигурност и взаимно доверие. Вместо това трупа още оръжия.