Пазарите приемат кризата в Каталуния като вътрешен проблем

Въпреки че желанието на Каталуния за независимост може би е най-тежката политическа криза в Испания от десетилетия, тя не е нито Grexit, нито Brexit или дори Frexit за чуждестранните инвеститори, пише Investor.bg.

Притежателите на испански акции и облигации в чужбина и всъщност собствениците на активи от еврозоната като цяло бързо отхвърлиха сравненията с повтарящите се кризи с държавния дълг, които удариха еврозоната между 2010 г. и 2012 г.

Въпреки че най-богатият регион в Испания има по-голяма икономика от Гърция, Португалия и Финландия, относително незасегнатите испански и каталунски активи до момента показват, че пазарите разглеждат кризата в Каталуния до голяма степен като вътрешен проблем и по-малко като суверенна, банкова или европейска заплаха.

Въпреки че испанският индекс на сините чипове IBEX се понижи със 7% спрямо върха си от по-рано тази година, стойността му все още е с 10% по-висока в сравнение със същия период на миналата година.

В същото време дългът на Каталуния, в размер на около 77 млрд. евро, е около една четвърт от този на Гърция.

Освен това 52,5 млрд. евро от него, малко над две трети, се падат на Испания, а още 8,175 млрд. евро са за резидентни финансови институции, сочат данните на испанската централна банка.

Международната експозиция е твърде малка, за да създаде напрежение в еврозоната, дори и в случай на необслужване от страна на Каталуния, като ефектът върху Испания също ще бъде ограничен. Общият дълг на Каталуня представлява едва 4,75% от общия дълг на Испания към края на 2016 г.

Икономическото доверие и бизнес рискът за испанските фирми и домакинствата може да се окажат проблем на маржовете на инвеститорите в капиталови инструменти, но това в голяма степен се смекчава от процъфтяващата световна икономика и най-бързия икономически ръст в еврозоната за повече от шест години.

Шансовете за отцепването на региона са слаби. Един от най-големите инвеститори в каталунските облигации смята, че кандидатурата на региона за независимост винаги е била съмнителна от правна гледна точка.

„Гърция беше съвсем различна история - самото съществуване на Гърция като част от паричния съюз беше поставено под въпрос. В Каталуния независимостта никога не е била конституционна, няма правно основание“, коментира Марк Даудинг, старши портфолио мениджър в BlueBay Asset Management, който е дългосрочен инвеститор в каталунски дълг.

"В крайна сметка независимостта на Каталуния винаги е била малко вероятна, останалото е просто "буря в чаша вода" за финансовите пазари", каза Даудинг.

Разликата между каталунските и испанските облигации бързо се увеличи до най-високото си ниво от повече от година след забранения референдум за независимост на 1 октомври, тъй като инвеститорите избягваха дълга на затруднения регион. Но сега тази разлика не само че се стопи, но и намаля до ниското си ниво от средата на юли.

Испанските банки със седалище в Каталуния Banco de Sabadell и Caixa Bank се страхуваха от негативни последици, но след като преместиха своите седалища извън Каталуния, цените на акциите им успяха да запазят годишните ръстове от повече от 20%.

„Каталуния е много различна от другите кризи, пред които е изправена еврозоната напоследък", казва Надя Гарби, икономист в Pictet Wealth Management. "По-скоро проблемът е вътрешен и национален за Испания. Не мисля, че към момента случващото се може да доведе до системна криза“, заяви тя.

„Испанските акции бяха най-засегнати, въздействието върху испанските облигации беше по-умерено, а еврото беше засегнато най-вече от Европейската централна банка (ЕЦБ)“, коментира Никола Май, анализатор и портфолио мениджър в Pimco, най-големият инвеститор в облигации в света.

Продължаващата програма за стимули и изкупуване на облигации на ЕЦБ спомогна за понижаването на потенциалната нестабилност.

„Като инвеститори вие се намирате в среда, която откровено изглежда доста благоприятна от гледна точка на променливостта“, каза Андрю Мълинър, портфолио мениджър.

Основният европейски индекс, измерващ волатилността, е на най-ниската си точка отпреди финансовата криза през 2008 г.

Испания беше една от страните, които пострадаха по време на дълговата криза в еврозоната в периода 2010-2012 г., като нивото на дълга й скочи от 29% от БВП до 99% в момента, след като трябваше да приеме спасителни заеми от Европейския съюз, за да спаси банките си.

След годините на рецесия тя излезе от другата страна като една от най-бързо развиващите се икономики в момента.

Очаква се испанската икономика да нарасне с 2,4% през 2018 г., според прогноза на Европейската комисия, доста над средната стойност за еврозоната от 1,8%.