Настъпва ли краят на епохата на лесните пари

Централните банкери не постигат целите си за инфлацията

Снимка: Pixabay Снимка: Pixabay

След като в продължение на десетилетие наводняваха икономиките с пари, ключови централни банки най-накрая ще започнат да затягат кранчето през идната година. От финансовата криза насам те поддържаха лихвените нива, близки до нулата, а някои от тях изкупуваха корпоративни и държавни облигации за трилиони долари. Идеята зад всичко това беше, че ниските лихви ще насърчат разходите от страна на компаниите и потребителите.

Въпреки че експертите са на различни мнения за това доколко ефективни са били стимулите в насърчаването на икономическия растеж, две заключения са почти безспорни: големият приток от пари предотврати глобален финансов колапс и помогна за оскъпяването на акциите и облигациите до рекордни нива, пише в свой анализ за BusinessWeek Крис Ансти.

Сега банкерите смятат, че икономиките им са достатъчно силни, за да се справят и с по-малко стимули. Федералният резерв на САЩ първи предприе ход - през октомври, когато започна да оставя част от облигациите в баланса си на стойност 4,5 трлн. долара, да падежира, без да го подменя. Европейската централна банка (ЕЦБ) все още изкупува държавни и корпоративни облигации, въпреки че наскоро обяви план за ограничаването на покупките от януари. Китайските банкери вероятно ще ограничат ръста на кредитирането през следващата година, тъй като президентът Си Дзинпин се концентрира върху намаляване на финансовите рискове.

Централната банка на Япония вероятно ще продължи де печата пари, но това няма да е достатъчно, за да компенсира глобалния спад в стимулите от страна на централните банки, който според икономистите ще започне между средата и края на 2018. „Това ще притесни много инвеститори, защото никой не е наистина подготвен“, казва Надер Нейми, фонд мениджър в AMP Capital Investors Ltd. в Сидни, който е повишил дела на кеша в портфейла си до 30% в очакване на затруднения при облигациите и акциите. „Ще боли, но иначе финансовите условия ще са твърде меки".

В проучвания за нагласите си инвеститорите по света сочат, че промяната към затягане на паричната политика вероятно ще е най-вероятната причина за следващата рецесия. Историята показва, че подобни трансформации са изпълнени с редица рискове. Когато Фед започна да вдига лихвите през 1994, това предизвика най-големия срив при корпоративните облигации от две десетилетия насам. Това също така спомогна за внезапното обезценяване на мексиканското песо и за последвалата криза (т. нар. Tequila Crisis).

Несигурността се засилва и от факта, че мандатите на трима от четиримата най-важни управители на централни банки в света са към своя край и те може да бъдат заменени. Същите фактори може да накарат техните наследници да пристъпят към намаляване на паричните стимули. Повечето икономики отчитат солиден растеж. Пазарите на труда се завърнаха към състоянието, което политиците определят като пълна заетост. Доходите на американските домакинства са на рекордно високи нива. Пострадалите от кризата европейски държави, като Испания, възстановиха икономическите загуби. Китай се отърси от страховете от дългова криза. Дори Япония излезе от дългия цикъл от мини рецесии.

Наистина - централните банкери не постигат целите си за инфлацията. Фактът, че цените не се повишават, е един от признаците, че икономическият растеж е под средното ниво. Централните банкери обаче оставят това опасения настрана и все повече се концентрират върху ограничаването на финансовите излишъци, които могат да подготвят сцената за нов срив.

Прочетете повече на Investor.bg. 

Последни новини
Още от Новини