Ниските лихвени проценти субсидират богатите домакинства

Критиците на данъчните облекчения за богатите би следвало да се противопоставят и на разхлабената парична политика

13:15 | 22 октомври 2017
Автор: Investor.bg
Снимка: Michael Nagle/Bloomberg
Снимка: Michael Nagle/Bloomberg

Когато икономиката започне да навлиза в рецесия, политици, мейнстрийм икономисти, представители на Фед – всички те виждат само един изход, а именно – въвеждането на икономически стимули, пише Mises.org. 

Политическите сили обаче се разминават относно типа на стимулиращите мерки. Партия в център ляво на политическия спектър предлага увеличаване на разходите чрез държавни програми за подпомагане на икономиката. Партията в център дясно подкрепя поетапно намаляване на данъчните ставки, на което предходната се противопоставя, заставайки зад убеждението, че подобен ход е от полза за богатите.

Парията в център-дясно, от друга страна, се противопоставят на повишаване на държавните разходи, тъй като подобна мярка води до нарастване на държавния дълг. Това разминаване обикновено води до временен компромис, при който публичните разходи биват увеличени, а данъците намалени. Този компромис е познат като „дискреционни фискални стимули“.

Докато дебатът тече и въвеждането на дискреционни фискални стимули трябва да бъде одобрено от Сената, централните банкери във Фед имат възможност да задействат бързо въвеждането на парични стимули. Насърчаването на съвкупното търсене е основната цел, която политиците искат да постигнат. В мейнстрийм икономическата теория се твърди, че по-голямото съвкупно търсене води до намаляване на безработицата и ръст на БВП. 

Въпреки разминаванията на политическите партии по отношение на фискалните стимули, и двете партии подкрепят паричните стимули на Фед. По-ниските лихвени проценти намаляват бюджетните дефицити, до които води тяхната дискреционна фискална политика. По-ниските лихвени проценти също понижават цената на кредитите за американците. Общият размер на дълга е неравномерно разпределен сред най-богатия 1% от населението, следващите по степен на богатство – 9%, и останалите 90% от населението както следва:

Таблица 1.

Общият дълг на домакинствата възлиза на над $11 трлн. за 2013, сочат данни на Фед в Ню Йорк. Превръщайки тази стойност в процентите, горната таблица показва, че най-богатите 1%, следващите 9% и останалите 90% притежават общ дълг от $610 млрд., $2,383 трлн. и $8,302 трлн. Тези стойности са показани на таблица 2.

Таблица 2. Източник: Mises.org

Таблицата по-горе обобщава експеримент, който измерва намаляването на плащанията за обслужване на дълга годишно от всяка група при два различни лихвени процента - 5% и 1%. Най-богатите 1%, следващите 9% и останалите 90% разходват съответно $30 млрд., $119 млрд. и $415 млрд. годишно лихвени плащания при лихва от 5%. При лихва от 1% годишно лихвените плащания намаляват до $6 млрд., $24 млрд. и $83 млрд.

Последната колона отчита намалението на общото лихвено плащане от всяка група, което се дължи на намаляването на лихвения процент от 5% на 1%. След като лихвеният процент е намален, общото годишно лихвено плащане на последната група (bottom 90%) намалява с $332 млрд. Спестяването от по-високи лихви за най-богатия 1% е едва $24 млрд.

Горепосочените резултати показват, че групата с най-ниски доходи се възползва силно от спада на лихвените проценти. Това обаче е подвеждащо, тъй като има 98,9% повече хора в тази група, отколкото има в най-богатия 1%.

Според данни от преброяването на населението в периода между 2011 и 2015 в САЩ е имало 117 млн. домакинства. Това означава, че има около 1,17 млн. домакинства в най-богатия 1%, 10,5 млн. в следващите 9% и 105,3 млн. в последната група. Годишният спад на лихвените плащания на домакинствата за всяка група е съответно $20 852 за най-богатия 1% и само $3 154 за тези в последната група.

Горепосоченият експеримент показва, че съкращенията на лихвените проценти на централните банки по същество са данъчни облекчения за богатите. За да бъдат последователни, критиците на данъчните облекчения за богатите, би трябвало да се противопоставят и на разхлабената парична политика, която води до преразпределение на богатство и облагодетелстване на най-богатия процент от домакинства.