Под половината българи в Германия с редовна работа, 30% на социални помощи

Въпросите около германския миграционен модел

Снимка: Asim Hafeez/Bloomberg Снимка: Asim Hafeez/Bloomberg

След горната граница за прием на бежанци дали няма да има нужда и от горна граница за ползване на социални облаги от чужденци. Това се пита в статия на германското издание Frankfurter Allgemeine Zeitung, цитирана от Deutsche Welle, пише Investor.bg.

Защото Германия е страна, привлекателна не само за бежанци от региони на военни действия и кризи. През 2016 в страната са влезли например близо 1,3 млн. чужденци, половината от които (близо 650.000) са граждани на други държави от ЕС. За съжаление не се води точна статистика за това каква е трудовата квалификация на тези хора, тъй като трудовият пазар на Германия е напълно отворен за гражданите на ЕС, които имат и достъп до социални облаги в страната, макар и с някои ограничения, отбелязва FAZ.

Изданието забелязва и една ясна тенденция: голямата част от тези европейци пристигат тъкмо от онези страни в ЕС, които се намират в дъното на класацията по благосъстояние. Повече от една трета от пристигналите през 2016 европейци са били например от Румъния и България. От Полша са пристигнали 123 000 души, а от Хърватия – 5000. Докато всички французи и британци, взети заедно, са били едва 20 000 души.

Според FAZ тези данни пораждат съмнението, че една част от имигрантите се чувстват привлечени към Германия не толкова от перспективата за добра работа, колкото от възможността да ползват облагите на добре уредената социална държава. В потвърждение на тази теза изданието привежда данни на германската Агенция по труда от средата на 2017 година. От тях става ясно, че 47% от българите, живеещи в страната, имат редовна работа, а 30% живеят от социални помощи. Сред румънците съотношението по този показател е по-благоприятно: 59:12. За сравнение: 60% от германските граждани имат работа и плащат социални осигуровки, а 7,2% получават социални помощи.

В тази връзка вестникът се пита дали германската държава прави достатъчно ясна разлика между истински кандидати за работа и такива, които целят да източват чужди социални облаги. Изданието припомня, че в края на миналата година германското правителство е затегнало правилата за получаване на социални помощи: отказ вече получават онези чужди европейски граждани, които пристигат в Германия, за да си търсят работа, но не успяват да си намерят такава в продължение на 6 месеца.

Предишното германско правителство искаше да промени и правилата за получаване на германски детски надбавки за деца, живеещи в чужбина, като ги приравни към стандарта на живот в съответната държава. През април Берлин изпрати запитване до Брюксел, без чието съгласие промяната не може да бъде прокарана, но до този момент от ЕК не са отговорили. По данни на германското финансово министерство, Германия плаща детски надбавки за 185 000 деца, живеещи в друга страна от ЕС. Ако правилата бъдат променени, както желае Берлин, това може да спестява на държавата по 159 млн. годишно.


 


 

Последни новини
Още от Новини