Ситуацията в Русия 3 години след въвеждането на продуктовото ембарго срещу Запада

Успяват ли руските производители да заместят западния импорт

Витрина с месни продукти в супермаркет в Москва. Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg Витрина с месни продукти в супермаркет в Москва. Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

Преди почти точно 3 години – на 6 август 2014, руският президент Владимир Путин подписа указ, с който на територията на Руската федерация бе забранен вносът на редица продукти от страните, наложили санкции срещу Москва след анексацията на п-в Крим. В това число влизат Съединените щати, държавите от Европейския съюз, Канада, Австралия и Норвегия, но безспорно най-големи са последствията от продоволственото ембарго срещу ЕС.

Докато дебатът в Европа ни е напълно познат, като редица европейски политици, най-често разположени в популисткия сектор на политическата призма, призовават за отмяна на санкциите срещу Москва и акцентират върху вредата от въведените от Кремъл контрарестрикции за самите европейски производители, тук ние ще сложим акцент върху последствията от тях в самата Русия.

Възходът на „отечественото“

Въпреки че ограничаването на избора на продукти несъмнено носи, под една или друга форма, вреда на потребителите, то този своего рода протекционизъм също така отваря нови врати за местните производители.

А руските производители не пропуснаха да се възползват от тази възможност. Към момента, по данни на Дмитрий Востриков, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите и доставчици на продоволствени стоки на РФ, цитиран от РИА Новости, делът на „отечествени“ хранителни продукти на руския пазар към момента е около 77%. А при базисни храни като хляб, месо, мляко, риба и яйца например този процент стига почти 100.

Минусите

Разбира се, не всичко е „цветя и рози“ за руските потребители и руската икономика след ограничаването на европейския импорт. И няма как да бъде.

Основният проблем е свързан с невъзможността руските производители да запълнят изцяло нишата, опустяла след въвеждането на ембаргото, както и спада в активността на платежоспособните потребители.

„Това е свързано с невъзможността производството да бъде увеличено в кратки срокове в редица отрасли като млечното животновъдство и месното скотовъдство“, коментира анализаторът в руското правителство Роман Титов отново пред горецитираната информационна агенция.

Така например руските производители далеч не са успели да запълнят ниша като производството на говеждо месо – едва половината от „предембарговите“ обеми са покрити от местните фермери.

Друг негатив от контрамерките на Москва срещу Запада е и ограничаването на конкуренцията в редица сектори чрез изтласкване на чуждестранните пазарни играчи. Така се стига до напълно естествения от икономическа гледна точка процес, при който при по-ниска конкуренция намалява качеството и се повишават ценовите нива.

А сега накъде

Дали санкциите и от двете страни на барикадата – Кремъл и Запада ще паднат, ще покаже само времето. Съдейки по последните динамики на двустранните отношения между Русия от една страна и ЕС и САЩ от друга, бихме могли да предположим, че това няма да се случи скоро.

Едно обаче е сигурно – ефектът от тях вече е почти напълно изчерпан. От една страна, европейските производители намериха алтернативни пазари и/или бяха подпомогнати от държавата, а от друга, позитивният ефект върху руските такива вече премина кулминационната си точка, като нивата на растеж на пазарния дял на „отечествената" продукция отдавна не са същите както през 2014 и 2015 години.

Несигурността в пазарните участници остава. Рускетите производители се боят от евентуално премахване на ембаргото, което автоматично би намалило пазарния им дял, а западните такива с готовност биха се върнали на пълният с възможности руски пазар. А духът на тази несигурност ще продължи да витае дотогава, докато политиците определят правилата на пазара, а не самите играчи на него. 

Последни новини
Още от Новини