МВФ повиши прогнозите си за икономическия ръст на България

Международният валутен фонд (МВФ) повиши леко прогнозите си за ръста на българската икономика през 2017. БВП на страната ще нарасне до 2,9% през 2017. Това сочи новия доклад на Фонда за икономиката на Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЮИЕ), предаде Investor.bg. 

Предишната прогноза беше за ръст от 2,8%. За следващата година очакванията са за леко забавяне на икономическия растеж до 2,7%.

Фондът подобрява оценката си за българската икономика през 2016. В доклада се посочва, че БВП се разширява с 3,4% спрямо предишната прогноза за 3% растеж. Оценките на МВФ както за 2017, така и за 2016 съответстват на прогнозата на Европейската комисия, публикувана по-рано през деня.

По отношение на ръста на потребителските цени МВФ също коригира очакванията си във възходяща посока както за изминалата 2016, така и за настоящата 2017. Според доклада България е отчела дефлация от 1,3% (спрямо инфлация от 1,6% в предишната прогноза) през 2016 г. През тази година ръстът на потребителските цени се очаква да се ускори до 1% (0,6% в предишните прогнози). За 2018 перспективите са за допълнително ускоряване до 1,8%.

В същото време обаче фондът очаква балансът по текущата сметка леко да се влоши спрямо миналата година. За 2016 оценките на МВФ са за дефицит от 4,2%, докато през тази година излишъкът ще достигне 2,3%. През 2018 се очаква дефицитът по текущата сметка да се свие до 2%.

След ръст на публичния дълг през 2016 до 27,8% от БВП според Фонда той ще спадне с над 3 процентни пункта – до 24,5%, през настоящата година. Тази тенденция ще продължи и през следващата година, макар и с малко по-бавен темп – за 2018 се очаква спад до 24,1% от БВП.

Очакваният икономически растеж в България за тази и следващата година остава над средния за региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа съответно от 2,2% и 2,4%. Най-силен ръст на БВП се очаква да постигне Молдова (4,5%) и Румъния (4,2%), а най-слаб – Беларус (-0,8%) и Русия (1,4%).

Според доклада в региона извън Общността на независимите държави (ОНД) и Турция растежът остава силен в резултат на благоприятните политики. Междувременно Русия и останалата част от ОНД се връщат към възстановяване, което се подкрепя от ръста на цените на петрола.

Инфлацията започва да се ускорява в много страни. Пазарите на труда се затягат, а нивата на безработица спадат до нивата отпреди кризата, като се наблюдава и силен ръст на заплащането. В Русия инфлацията се забавя, но в Турция например ръстът на потребителските цени остава висок.

Краткосрочните перспективи пред региона са благоприятни, подсилени от заздравяващата се глобална активност и положителните местни макроикономически политики. Извън ОНД и Турция се очаква растежът да се ускорява в резултат на по-силно местно търсене и по-добре усвояване на структурните фондове на ЕС. Възстановяването в Русия ще подкрепи активността в останалите страни от ОНД, но по отношение на Турция очакванията са растежът да остане слаб на фона на продължаващата политическа и икономическа несигурност.

Рисковете пред перспективите са по-скоро негативни в краткосрочен план. Има възможност за подобряване в резултат на по-силно външно търсене, по-бърз растеж в еврозоната и САЩ и по-стабилно възстановяване на цените на суровините.

Негативните рискове включват глобална промяна към протекционизъм и политики, насочени към вътрешния пазар, внезапно затягане на глобалните финансови условия, нови шокове в развитите европейски икономики и допълнително увеличаване на заплащането, което може да навреди на конкурентоспособността.