Обсъжда се план Б за въглищната индустрия в България

Дебатът в Европа тепърва предстои - разговорите ще бъдат проведени през април

Снимка: Qilai Shen/Bloomberg Снимка: Qilai Shen/Bloomberg

Представители на организации във въглищната индустрия, производители и държавната администрация обсъдиха план Б, с който да бъде спасен българския въгледобив. В дискусията, организирана от Българската минно-геоложката камара, беше обсъдено намерението на Европейската комисия да бъдат увеличени рестрикциите по отношение на емисиите вредни газове от инсталации, използващи въглища и твърдо гориво като цяло.

Дебатът в Европа тепърва предстои - разговорите ще бъдат проведени през април, а в сектора се опитаха да прогнозират доколко страната ни може да защити позициите си във връзка с промяната.

Представителите на българския въгледобив бяха категорични, че новите, по-ниски лимити за азотните окиси, серния окис и живака, не могат да бъдат постигнати с наличните ресурси - финансови и технологични, и ще се наложи закриването на такива мощности. Едни от най-засегнатите ще са термичните централи и съответно енергийната система.

Това ще има огромен социално-икономически ефект, отчете бившият директор на АЕЦ Козлодуй, Валентин Николов, който е председател на Националния съвет за България на Световния енергиен съвет. Той посочи, че България няма заместващи мощности и ще бъде истинска криза за страната. Той препоръча да бъдат търсени съюзници в лицето на държави като Полша и Германия, в които въглищата също са широко застъпени за производството на електроенергия, както и да се потърсят дерогации от Брюксел за новите нива. Според Николов трябва да се търси и План Б за бъдещето на сектора и припомни, че ЕК е одобрила държавна помощ в размер на 1,7 млрд. евро за минната индустрия в Полша. Тези средства се използват за плащане на социалната цена от затварянето на мините в страната.

От синдикатите посочиха, че вече търсят подкрепа от свои европейски колеги. Валентин Вълчев от КНСБ поиска координирани действия от синдикати, производители и държавна администрация, за да бъде защитен българският интерес. 

Зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков беше категоричен, че всички стъпки, за да бъде защитен националният интерес, вече са предприети. Пред журналисти след конференцията той уточни, че се подготвя българската позиция по казуса, а водещо е Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Новите промени ще обхващат големи горивни инсталации - с мощности над 50 мегавата, обясни още зам.-министърът и допълни, че трябва да бъде търсен балансът между околната среда и конкурентното развитие на енергетиката.

Делисивков посочи, че вносът на по-качествени и калорични въглища не е решение, защото инсталациите трудно биха се адаптирали. Това крие риск за енергийната система за страната.

Зам.-изпълнителният директор на ТЕЦ Марица Изток 2 Пламен Николов обясни, че въглищата, които се изгарят в централата, са със съдържание на сяра между 1,8% и 2,8%. Според неговите изчисления това налага сероочистка до 98% на емисиите спрямо сегашните изисквания от 96%. "Няма такава световна практика, може би е постигнато в лабораторни условия, но няма практика", обясни той. Според него няма как да бъдат постигнати дерогации в тази област и единствената отстъпка, която можем да получим, е преходният период от 4 години за изпълнение на новото законодателство.

Валентин Николов уточни пред Investor.bg, че трябва да бъде направена оценка за въздействието на тази регулация и да се види какви инвестиции са необходими за нейното реализиране. Той беше категоричен, че спрямо записаното в договорите на AES Гълъбово и КонтурГлобал, Националната електрическа компания (НЕК) ще трябва да поеме тази сума. Тази оценка може да бъде използвана като коз в преговорите в Брюксел.

Николов призна още, че дори и да бъде постигнато известна отстъпка за България, тя ще бъде само временна и е нужна нова стратегия за енергетиката. По време на заседание на Световния енергиен съвет през миналото лято е било посочено, че след 2030 година енергетиката в Европа ще се гради на три стълба - възобновяеми източници, ядрена енергетика и газови централи, които да балансират системата, каза още Николов.

На тези три стълба да се изгради и обнови стратегия за развитие на българската енергетика, препоръча и енергийният експерт проф. Атанас Тасев. За него ЕК трудно би се поддала на натиск и документите ще стават все по-рестриктивни, затова България трябва да покаже ясен план за развитие, за да постигне успех.

Бившият енергиен министър Трайчо Трайков посочи, че трябва да се лобира активно в Брюксел за защитата на българския интерес. Той припомни, че ЕС далеч не е най-големият замърсител в световен мащаб, а с предприетите мерки всъщност иска да даде пример на останалите държави.

С приемането на цел за намаляване на емисиите с 80% до 2050 година Европа си постави доста амбициозна цел, а допълнителнити промени в системата за търговия с емисии (ETS) предвиждат допълнително съкращение с още 43% до 2030 година, отбеляза Владимир Топалов от "Подкрепа". Синдикалистът изчисли, че промените в ETS ще костват още 5 млрд. евро на индустрията.

От Асоциацията на българския въгледобив бяха категорични, че подкрепят "всяка екологична рационална инициатива", но предложението за намаляването на емисиите не е такова. Според председателя на организацията Иван Марков подобно решение няма да реши екологичен проблем, а ще създаде екологична катастрофа. Причината е, че със затварянето на термични централи и горивни мощности, ще се премине към изгарянето на дърва за отопление, например. За него обезлесяването е много по-съществен проблем.  

Последни новини
Още от Новини