Осигурителният и застрахователният сектори са стабилни

Това става ясно от публикуваните от КФН резултати от прегледите на застрахователните дружества и пенсионните фондове

Снимка: Freeimages.com Снимка: Freeimages.com

Българският застрахователен сектор покрива повече от 100% от капиталовите изисквания, а секторът за допълнително пенсионно осигуряване показва устойчивост. Това става ясно от публикуваните днес от Комисията за финансов надзор (КФН) резултати от прегледите на застрахователните дружества и пенсионните фондове. Общо оценката на регулатора е че и двата поднадзорни сектора са стабилни.

„Това беше предизвикателство за всички нас, които участвахме в този процес. Получените резултати са обективни и тяхното качество не подлежи на никакво съмнение. Резултатите показват, че двата сектора са стабилни, устойчиви и добре функциониращи“, заяви на пресконференция председателят на КФН Карина Караиванова, предаде Investor.bg

Пенсионни дружества

Караиванова обяви, че при пенсионните дружества се препоръчват промени в законодателството, особено при дефиницията на свързани лица. „Проблемите не са свързани с финансов недостиг, а със законодателството. Оценката е направена на база текущото законодателство. Несъответствието с европейските практики налага промени в закона, с което са свързани и отправените препоръки“, уточни Караиванова. Наблюдават се и проблеми при оценките на инвестиционни имоти.

Съществуват разлики в дефинициите за свързани лица съгласно закона, който забранява инвестиране на активи на пенсионни фондове (ПФ) в ценни книжа, издадени от свързани с пенсионноосигурителните дружества (ПОД) лица, и се препоръчва дефиницията за свързани лица да бъде разширена. В допълнение, на някои ПОД се препоръчва да въведат процедури за идентификация на близки членове на семействата на всички членове на Съвета на директорите на ПОД и на предприятието-майка на ПОД.

Препоръчва се ПОД внимателно да проверява емитентите на ценни книжа за участие в групи от свързани лица и да прави задълбочен анализ за очакваната доходност от инвестициите в такива компании.

Препоръчва се още ПОД да обмислят прилагането на минимални кредитни рейтинги за финансовите инструменти, в които фондовете могат да инвестират, с цел да се избегнат експозициите към неоправдано високи рискове.

Въпреки това резултатите за пенсионните фондове показват устойчивост на сектора за допълнително пенсионно осигуряване. Активите на фондовете са налични и се съхраняват от банките-попечители в съответствие с нормативните изисквания, става ясно от прегледа. Според КФН не са установени отклонения от приложимата регулаторна рамка, а общото заключение на независимите външни експерти е, че пенсионноосигурителните дружества са спазили регулаторните изисквания при извършването на оценките на активите.

Резултатите от прегледа на активите на фондовете отчитат необходимост от корекции, които общо за сектора възлизат на 33 млн. лв., или 0,3 на сто от активите на проверените 27 пенсионни фонда към 30 юни 2016 г. Необходими са и корекции в оценката на инвестиционни имоти в размер на 22,7 млн. лв.

Обобщаващото заключение от анализа на секторното разпределение на инвестициите е, че голяма част от инвестиционните портфейли на ПФ са съставени от ДЦК. Независимите външни експерти определят тази категория инвестиции като безрискови или нискорискови. Освен това значителна част от инвестиционните портфейли на ПФ е насочена към инвестиции в колективни инвестиционни схеми и дружества със специална инвестиционна цел (класифицирани в сектора на финансовите услуги). 

Към 30 юни 2016 фондовете притежават основно активи, деноминирани в лева и евро, а тъй като обменният курс между двете валути е фиксиран, нивото на валутния риск се счита за незначително. В някои случаи експозициите към щатски долар също са значителни (до 20% в ПФ). Независимите външни експерти отбелязват, че ПФ сключват форуърдни валутни договори за хеджиране на валутния риск.

По-голямата част от инвестициите на ПФ са в страната.

Техният размер при отделните ПФ варира в границите от 32% до 99% от общата стойност на инвестициите в ценни книжа. Инвестициите в Западна Европа към 30 юни представляват 28% от общата стойност на инвестициите на ПФ в ценни книжа, като този процент варира при отделните ПФ в границите от 1% до 41%.   

Застрахователи

При застрахователите проблемните области са две – непокриване на капиталовите изисквания и разминавания при оценката на финансови инструменти, по-конкретно при квотните презастрахователни договори. „На този етап няма да предлагаме корективни действия към застрахователя, към който е направена тази препоръка. Повдигнали сме темата на европейско ниво. Този тип договор се използва не само в България, а и в ЕС и каквото и да бъде решението, то ще бъде приложимо от всички застрахователи в сектора“, обясни Караиванова.

При 13 застрахователя общата стойност на допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност (КИП), не са били достатъчни. За тези дружества в дефицит общата сума на дефицита на минимално капиталово изискване е била 25 млн. лв., а общата сума на дефицита на КИП – 50 млн. лв.

Тези дефицити са сравнително ниски по отношение на капиталовите изисквания и допустимите собствени средства в застрахователния сектор – агрегираното капиталово изискване е в размер на 1,2 млрд. лв., а агрегираните допустими собствени средства, които да покрият изискването – 1,9 млрд. лв.

„От тринадесетте дружества, които са имали дефицит към 30 юни 2016, седем застрахователя вече предприеха необходимите действия за увеличаване на собствените си средства до изискуемото ниво.  Дефицитът по КИП е стеснен до 17 милиона лева, а дефицитът по МКИ - до 22 милиона лева, към настоящия момент. Очакваме изискванията да бъдат изпълнени между 3 и 6 месеца“, посочи председателят на КФН.

Застрахователите, при които е открит дефицит, имат 1,49% общ пазарен дял. Сумите за тях са ниски, заради което не очакваме да има затруднения. В случай, че не може да се случи в срок, всички рискове са покрити от Обезпечителния фонд. Въпреки това от Комисията изразиха убеждение, че до това няма да се стигне.

Общо 5 предприятия ще имат 3 месеца, за да повишат собствените си средства за покриване на минималното капиталово изискване, както и още три месеца, за да покрият капиталовото изискване за платежоспособност. Два застрахователя ще трябва да представят доклади за напредъка на КФН, определящи предприетите мерки и постигнатия напредък за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност до края на 2017 г., като се възползват от преходния период, за да се съобразят с режима на директивата "Платежоспособност" 2.

От Комисията обясниха, че капиталовите изисквания за застрахователите са две – минимално капиталово изискване, срокът за което вече изтече, и капиталово изискване за платежоспособност, което обхваща всички рискове, на които в предвидимо бъдеще може да бъде изложен един застраховател. „Тъй като това са по-високи изисквания спрямо съществуващите миналата година, срокът за тях е края на 2017", обясниха от Комисията.

Равносметката показва:

Застрахователни компании, които не притежават достатъчно допустими базови собствени средства, за да покрият минималните капиталови изисквания (МКИ), но покриват изискуемата граница на платежоспособност към 31 декември 2015, са:

ЗАД България, Евроинс – Здравно Осигуряване ЗЕАД, ЗД ЕИГ РЕ АД, ЗЕАД Евроинс Живот, Животозастрахователен Институт АД, Животозастрахователно дружество Съгласие ЕАД, ЗЕАД ДаллБогг: Живот и Здраве, ЗАД Здравноосигурителен Институт, ЗЕАД ЦКБ Живот, Синдикална Взаимозастрахователна Кооперация, ЗАД Надежда. След прилагане на процедурите по съответствие ЦКБ Живот покрива МКИ.

След референтната дата (30 юни 2016 г.): ЗАД България, Евроинс – Здравно Осигуряване ЗЕАД, ЗД ЕИГ РЕ АД, ЗЕАД ДаллБогг: Живот и Здраве предприеха мерки по увеличение на капитала, получаване на подчинен дълг и/или продажба на финансови инструменти.

В резултат на това не е необходимо прилагането на надзорни мерки. След референтната дата СиВЗК също е предприело мерки, чиито резултати ще бъдат изследвани допълнително от КФН.

Застрахователни компании, които не притежават достатъчно допустими собствени средства, за да покрият капиталово изискване за платежоспособност (КИП), но покриват изискуемата граница на Платежоспособност 2 към 31 декември 2015 са ЗАД Бул Инс и ЗД Евроинс АД. Двете дружества вече са предприели мерки, чийто ефект е все още обект на изследване.

Застрахователна група Евроинс е дружеството, което няма достатъчно допустими базови собствени средства, за да покрие минималното капиталово изискване на групово ниво. Групата е предприела действия, в резултат на които не се изискват допълнителни оздравителни мерки. Групата има срок до края на 2017 г. за постигането на покритие на КИП.

Общозастрахователните компании и презастрахователите, които попадат в обхвата на Платежоспособност II, наброяват 23.

На индивидуално ниво 6 от 23 дружества не покриват критериите за минимално капиталово изискване, а 8 дружества не покриват капиталовото изискване за платежоспособност. Общият недостиг на допустими собствени средства за покриване на МКИ при общозастрахователните дружества е в размер на 6 млн. лева. Общият недостиг на допустими собствени средства за покриване на КИП при общозастрахователните дружества е в размер на 80 млн. лева.

Животозастрахователни дружества

Общо 12 животозастрахователни дружества попадат в обхвата на Платежоспособност II. Едно дружество от тези 12 има отрицателни собствени средства.

На индивидуално ниво 4 от 12 дружества не покриват минималните капиталови изисквания и 4 дружества не покриват капиталовите изисквания за платежоспособност. Общият недостиг на допустими собствени средства за покриване на МКИ при животозастрахователните дружества е 20 млн. лева. Общият недостиг на допустими собствени средства за покриване на КИП при животозастрахователните дружества е 19,9 млн. лева.

Какво показа стрес тестът на застрахователния пазар

Стрес тестът, който се проведе на застрахователния сектор, е в своята финална фаза. Изследваните сценарии бяха: неблагоприятни пазарни условия, стрес със земетресение, с наводнение и стрес с недостиг на резервите. Един от предварително дефинираните сценарии за живото-(пре)застрахователните предприятия беше определен като стрес на риска от дълголетие. Обединение на всички стрес сценарии не беше необходимо, тъй като всички те се считат за независими един от друг.

Предварителните резултати показват, че от всички сценарии за пазарен стрес тестването на неблагоприятните условия на глобално ниво има най-значително въздействие върху агрегираните собствени средства. Този сценарий имаше неблагоприятно въздействие върху общия баланс на участниците в стрес теста в рамките на 15,8% (313 млн. лв.) от общото превишение на активите над пасивите.

Стрес сценарият с недостиг на резервите показа резултат от 14% обезценяване на собствените средства, който в комбинация със свързаните с Гражданска отговорност сценарии  води до най-големите загуби, като се има предвид доминацията на застраховката Гражданска отговорност в портфейлите на българските застрахователи.

Стрес сценариите с недостиг на резерви, земетресения и наводнения доведоха до намаление в размер съответно на 5,8% и 8,9% в излишъка на активи спрямо пасиви.

(Пре)застрахователните дружества показаха устойчивост на стрес сценария, свързан с дълголетие, с увеличение в размер на 0,7% в излишъка на активи спрямо пасиви на индивидуално ниво.

Вижте още във видеото:

 

Последни новини
Още от Новини