Влиянието на Русия на Балканите

Директната намеса на Русия в Украйна и Сърбия, както и скандалите в президентската кампания на САЩ, засенчиха друг руски сблъсък на интереси – този на Балканите. Много по-тихо и много по-мирно от други експанзивни политики на Кремъл, но не по-малко важна за изиграването на Голямата игра на 21 век, пише Bloomberg. 

Като бившите части от руската империя и Близкия изток, Балканите са отдавнашна зона на интерес от страна на Русия. Докато Русия се занимаваше с вътрешните си конфликти около разпада на Съветския съюз, можеше да има слаба форма на протест срещу Запада относно намесата ѝ в разединението на Югославия и наказването на про-руски ориентираните сърби. Мнението на Запада към слабия протест на Русия беше описано в наскоро дискласифициран анализ на ЦРУ от 1993.

Някои руснаци се питат защо Запада и САЩ се месят в зона, която Русия винаги е смятала като традиционна за налагане на своето влияние, но на подобен аргумент не бива да се гледа прекалено сериозно в наше време.

Светът обаче се променя и то не заради носталгичните опити на руския президент Владимир Путин. „От известно време насам САЩ се отдръпват от ролята си на защитник“, каза македонският министър на външните работи Никола Поповски пред австрийския дневник Der Standard през декември. Ако правителството на Доналд Тръмп се изолира, както самият Тръмп твърди, то поддържането на баланса на Балканите ще лежи върху Европейския съюз. Самочувствието на Русия се покачва с понижилата се мощ на ЕС, така че влиянието на Русия в този регион се очаква да се увеличи.

Директорът на Съвета за сигурността на Русия Николай Патрушев обяви като възможно бъдещото разширяване на НАТО да включва Черна гора, Македония и Босна. Като това са едни от най-големите западно ориентирани държави в региона, нещо което може да се окаже заплаха за Русия. След влизането си в НАТО България провали един от главните руски проекти за прокарване на газопровод през територията ѝ. Сега това, което Русия може да направи е да изтегли про-руски ориентираните си политически фигури, като новия президент на България Румен Радев, и да се надява България да устои на натиска на Запада. Целта на Путин към другите балкански държави е поне да ги запази неутрални и, ако е възможно, в нерешителност относно участието им в западни структури. В тази посока, Русия оказва натиск за прекратяването на Върховното представителство на Босна и Херцеговина, основано с Дейтънското мирно споразумение. Руският министър на външните работи Сергей Лавров каза на пресконференция тази седмица:

"Неколкократно напомнихме на западните си партньори, че вече е непристойно да продължава влиянието на Върховното представителство върху Босна и Херцеговина. Върховното представителство може да налага решенията си върху трите нации, изграждащи Босна и Херцеговина – босненци, хървати, сърби. На балканите Русия се радва на стабилни поддръжници в лицето на сърби и бивши членове на Югославия"

Лавров яростно защитава президента на Република Сръбска, съставна част от Босна и Херцеговина, Милорад Додик в опитите си да установи сръбска индентичност. Додик говори изключително емоционално за мечтата си – сръбска обединеност. Той твърди, че посланикът на САЩ е отявлен враг на сръбската общност. Действия като институционализиране на собствен ден на независимостта на босненските сърби карат Запада да го смята за проблемна фигура. За Русия той е удобен инструмент за намаляване на западното влияние и дори разпадане на държавата. Решението на Русия да върне на Босна част от дълга си към Югославия - $125 млн. – е най-добрият начин да помогнат на Додик и въпреки това да запазят подкрепата си към Дейтънските споразумения.

Русия прояви силен интерес към случилото се в Митровица, град в северно Косово със сръбско население. От Белград до Митровица е пуснат руски влак, изрисуван с надписи на 21 езика, гласящ: „Косово е Сърбия“. Вбесените граничари в Косово спрели влака на границата и го отпратили. Надписът не е нищо ново - Сърбия заедно с много други държави не признават Косово. Косовският президент Хашим Тачи обвини Сърбия, в опит да използват „Кримския модел“, за да превземат северната част на държавата. Иронично, защото признаването на Косово от Запада бе прецедентът, който Русия използва да оправдае референдума за присвояване на Крим. Намесата на Русия е добре изиграна. Лавров каза на пресконференцията, че подкрепя Сърбия и че косовските граничари са нямали право да върнат влака.

Като бъдещ кандидат за членство в ЕС, Сърбия не е изцяло про-руски настроена – 40% от населението е в подкрепа на ЕС. Подпомагането на Сърбия със съвместни военни действия от страна на Русия кара сърбите да изпитват симпатии към тях. Недоверието към НАТО също накланя везните в полза на Русия.

Подкрепян от Русия, политическият режим в Македония е сходен с този на Путин, а протестите през 2015 бяха разгледани като опит на Запада да превземе съседката ни. В Черна гора, където половината население подкрепя Запада, Русия бе обвинена в заговор за преврат и опит за убийството на високопоставени лица. Обвиненията можеха да се разгледат и като политическа игра, ако Русия не полагаше толкова големи усилия да държи Черна гора извън НАТО. 

Всяка държава на Балканите е повлияна от Русия и това влияние се разраства. Инструменти за влияние са сърбоговоряща машина за пропаганда, мрежа от локални неправителствени организации, както и масови средства за комуникация. Ако нещата продължат да се изострят, военната намеса няма да е далеч от ума. За разлика от предшественика си Борис Йелцин, Путин не вярва, че концепцията за поддържане на сфери на влияние е остаряла.