Какви изненади могат да бележат 2017

След победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ инвеститорите очакват по-силен икономически растеж, ускорена инфлация и по-големи печалби. Те инвестират сериозно в акции и имат много по-слаба от нормалното експозиция към облигации. Редовното проучване сред мениджърите на глобални фондове, изготвено от Bank of America Merrill Lynch (BAML), сочи в какво вярват най-много хората, пише Investor.bg, цитирайки Еconomist. 

Затова не е много трудно да предвидим каква може да е първата изненада. Очакванията за ефективност на фискалните политики на Тръмп са изключително високи. Прилагането на подобни политики обаче отнема известно време, а и междувременно те може да бъдат заобиколени от Конгреса (особено тези по публичните разходи). Освен това, заради демографията и мудната производителност, на новата администрация може да ѝ е доста трудно да ускори икономическия растеж до 3-4%. В крайна сметка нито фискалните, нито паричните стимули не успяха да постигнат много със застоя в Япония.

Печалбите на американските компании, които се понижаваха през 2016, като че ли ще се възстановят, особено ако новата администрация понижи корпоративните данъци. Но предвид факта, че пазарът е оценяван на циклично коригирано съотношение на цена спрямо печалба от 28,3 пункта, според оценка на Роберт Шилер от университета Йейл, много от добрите новини може вече са били отразени в цените. Съотношението, което осреднява печалбите през последните 10 години, е със 70% над дългосрочното средно ниво.

Междувременно Федералният резерв предвижда три увеличения на лихвените проценти през 2017, което вероятно ще накара долара да поскъпне още повече (и да намали печалбата от чужбина в доларово изражение за американските мултинационални компании). Затова сред изненадите може да се окаже и не толкова силно представяне на Wall Street през 2017.

Вследствие на това втората изненада може да бъде по-силно от очакванията представяне на държавните облигации. Доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа (ДЦК) вече се доближава до върха на диапазона от 1,5%-3%, в който се търгува през последните години. Разходите за заеми в частния сектор, включително корпоративните облигации и ипотеките с фиксиран лихвен процент, са склонни да се променят в съответствие с доходността по ДЦК. По-високи разходи за заеми ще имат обратен ефект върху икономическата активност. В резултат на това резкият ръст на доходността на облигациите често се самокоригира, тъй като по-слабите икономически данни обикновено понижават доходността.

Третата потенциална изненада за годината може да дойде от Европейския съюз (ЕС). Най-голямата тревога на фондовите мениджъри, анкетирани от BAML, е за разпадане на ЕС. В резултат на това те държат по-малко от обикновено европейски акции. Но ЕС може да премине през годината безболезнено, ако Марин Льо Пен бъде победена на президентския вот във Франция, а Ангела Меркел бъде преизбрана в Германия. Популизмът невинаги печели, както показа последният вот за президент на Австрия. Икономиките на еврозоната може да се разширят със значителните 1,6% следващата година, сочат прогнозите на ОИСР. Континентът може дори да се превърне в убежище предвид събитията на други места.

Друга потенциална изненада през 2017 може да дойде от големи пазарни сътресения. Има няколко подобни събития в миналото – от „flash crash“ (oт английски "светкавичен срив" - бел. ред.) до внезапни скокове в доходността на облигациите. Те явно са в резултат на компютърни програми, които предизвикват разпродажби, когато се достигнат определени ценови нива, както и отстъпление на банките от търговия, което прави пазарите по-малко ликвидни. Трилионите, които преминават през финансовите пазари всеки ден, са изкушаваща цел и за киберпрестъпноста.

Голямата новина на 2017 може да бъде необяснима (макар и временна) катастрофа на уязвим пазар, например корпоративните облигации с висока доходност.

Последната изненада може да дойде от златото. Определяне на целева цена на златото е безсмислено усилие. Човек може да разбере защо инвеститорите купиха злато, когато централните банки започнаха да разширяват балансите си след 2008 . Но е по-трудно да се обясни защото цената скочи над два пъти за по-малко от три години, преди отново да се понижи от 2011 насам.

След като инфлационните очаквания на инвеститорите се повишиха след изборите в САЩ, можеше да се очаква и рали на златото. Вместо това то рязко поевтиня – може би защото инвеститорите възприемат метала като по-нисша алтернатива на поскъпващия долар. Златото обаче не е просто хедж срещу инфлацията, а се търси и в период на политически риск. А предвид факта, че администрацията на Тръмп очевидно се готви да преследва по-агресивен подход към Китай и Иран, лесно е да повярваме, че златото ще има не един и два бляскави моментa през 2017.