НСИ: 37% от българските домакинства - без достъп до интернет

Само 1% заявяват, че могат да пишат код

Снимка: Freeimages.com Снимка: Freeimages.com

Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България 36,5% от домакинствата все още нямат достъп до интернет в домовете си. Близо половината от тях (49,5%) посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с мрежата, 42,5% смятат, че нямат нужда от него (не е полезен, интересен и др.), а според 32,1% от домакинствата оборудването е скъпо. Това сочат данните на НСИ, пише Investor.bg.

63,5% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. През тази година домакинствата с достъп до мрежата се увеличават с 4,4 процентни пункта спрямо предходната година.

62,8% от домакинствата имат бърза и надеждна широколентова връзка, която освен фиксирана кабелна връзка включва и интернет връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори.

През 2016 с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет е Североизточният район (67,3%). След него се нареждат Югозападният и Южният централен район - по 64,9%. От средната стойност за страната изостават домакинствата от Северозападния район, където с достъп до интернет са 58,6% от домакинствата.

Тази година 58,1% от населението на възраст между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Запазва се тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет, като в сравнение с 2015 година е отбелязан ръст от 3,5 процентни пункта.

Най-активни потребители на интернет са младежите на възраст между 16 и 24 години, като 87,2% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. С увеличаването на възрастта намаляват желанието и необходимостта за присъствие в глобалната мрежа и едва 12,9% от хората на възраст между 65 и 74 години сърфират редовно.

Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените - съответно 58,5 и 57,8%.

Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование - докато 86,6% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, то едва 28,5% от лицата с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя.

Трудовият статус на лицата също се отразява върху активността им в глобалната мрежа. Най-често я използват учащите (незаети) лица, 95,3% от които сърфират редовно, а при работещите (заети или самонаети) лица относителният дял е 74,9%. Почти половината безработни също се възползват редовно от възможностите, които предоставя интернет (44,4%).

Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет в домашни условия е мобилният телефон, използван от 70,4% от активните потребители на интернет. Освен традиционните устройства, като настолен компютър, лаптоп и таблет, някои потребители избират по-интересни средства за сърфиране, например смарт телевизор, който се използва като устройство за достъп до интернет от 6,2% от лицата.

Лицата, които редовно използват интернет извън дома или работното място, също предпочитат мобилния телефон за достъп (69,1%), а 30,4% сърфират чрез лаптоп или таблет.

Редовните интернет потребители най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация. 95,3% от тях посочват, че използват интернет за телефонни или видеоразговори, участие в социални мрежи (Facebook, Twitter, Google+) или за изпращане/получаване на е-поща.

81,4% от лицата използват глобалната мрежа за достъп до информация, четене на онлайн вестници, новини, списания или намиране на информация за стоки или услуги. Следва делът на ползващите интернет за забавление (слушане на музика онлайн, играене на игри, гледане на телевизия в интернет, видео при поискване и др.) – 63,6%.

Най-нисък е делът на лицата, използващи интернет за творчество (качване на собствено съдържание, създаване на уебсайт или блог) – 35,6%.

Резултатите от изследването показват, че 23,5% от редовните интернет потребители използват складово пространство в интернет за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове.

Потребители на облачна услуга са 25% от мъжете и 22,1% от жените. Лицата на възраст 16 - 24 години са най-активните ползватели на този вид услуги (35,1%), следвани от лицата на възраст 25 - 34 години (29,7%). Едва 6,9% от лицата на възраст 65 и повече години, които редовно използват глобалната мрежа, се възползват от тази услуга.

През 2016 г. 18,4% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната администрация. Най-значителен е делът на лицата, които са получавали информация от уебсайт на публичната администрация (15%), следван от дела на изтеглилите формуляри от официална интернет страница (9,3%) и изпратилите попълнени формуляри (6,5%) през последните 12 месеца.

При използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация жените са по-активни от мъжете - съответно 19,5 и 17,3%.

38,5% от анкетираните умеят да копират или преместват файлове или папки, а 25,7% могат да работят със софтуер за обработка на текст.

Почти равни са относителните дялове на хората, които се справят с инсталиране на софтуер или приложения (14,4%), изготвят презентации (14%) или използват софтуер за електронни таблици (14,1%). Едва 1% от лицата са посочили, че могат да пишат програмен код на език за програмиране.

През 2016 г. делът на лицата, които пазаруват онлайн за лични цели, достига 16,6%. Най-активни при поръчването/купуването на стоки или услуги онлайн са лицата на възраст 16 - 24 и 25 - 34 години с относителни дялове съответно 31,1 и 29,9%, а едва 1,3% от населението на възраст 65 - 74 години прави поръчки чрез интернет.

Жените са били по-активни в онлайн пазаруването от мъжете - съответно 17,1 и 16,1%. Най-често онлайн се купуват дрехи и спортни стоки, като 77,2% от пазарувалите по интернет са закупили такива артикули.

На следващо място са закупуването на стоки за дома (24,2%) и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации (23,4%). Повечето стоки и услуги са били закупени от продавачи от България (87,4%), но немалко лица пазаруват от продавачи от други европейски страни (41,4%) или от други страни извън ЕС – 18,7%.

През последните три месеца преди анкетата повечето лица са купували или поръчвали стоки или услуги между един и два пъти (42,9%), като общата стойност на покупките основно е била до 200 лева.

Едва 12,4% от лицата, пазарували по интернет, са купували или поръчвали стоки или услуги чрез кликване на реклама в уебсайт или социална медия, като жените са били по-импулсивни от мъжете в това отношение, с относителни дялове съответно 13,9% и 10,8%.

През 2016 в изследването е включен специален модул за поверителността и защитата на личната информация, предоставяна от лицата в интернет през последните 12 месеца преди анкетирането. Данните показват, че половината (50,1%) от потребителите на интернет предоставят някакъв вид лична информация в глобалната мрежа.

Най-често това са данни за контакт (домашен адрес, телефонен номер, е-поща) – 40,2%, като лицата с основно или по-ниско образование са по-малко склонни да дават лична информация в интернет (28,6%). Най-малко лица са предоставяли данни за разплащане (напр. номер на кредитна или дебитна карта, номер на банкова сметка) - относителният им дял е 8,7%.

През последните 12 месеца 45,9% от лицата, които ползват интернет, са осъществили някакви действия, за да управляват достъпа до тяхната лична информация. Тези действия обикновено са свързани със запознаване с политиката на даден уебсайт за защита на личните данни на потребителите (28,9%) или с ограничаване на достъпа до профила си или до собственото съдържание в социалните медии (19,3%).

Голяма част от лицата, използващи интернет (52,2%), са запознати с факта, че „бисквитките“ (cookies) могат да бъдат използвани за проследяване на уебсайтовете, които посещават, но едва 14,1% са променяли настройките на интернет браузера си за ограничаване на броя на „бисквитките“, които се съхраняват на компютрите им.

Малко повече от половината лица, сърфиращи в мрежата, нямат притеснения, че действията им в интернет се записват с цел изпращане на съобразени с интересите им реклами (50,8%). Вероятно това е причината само 8,7% да използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на тяхната дейност в интернет (anti-tracking софтуер).

Последни новини
Още от Новини