Безплатно IT обучение за възрастни в България

Обучителна програма, инициирана от акад. Ганчо Попов обучава безплатно българи над 55 годишна възраст в рамките на проект Национален български университет "Трета възраст", съобщава Електронната платформа на Европейския съюз за учене на възрастни в Европа EPALE. 

Първият курс от обучителната програма на университета е по начална компютърна грамотност, чрез който възрастните хора ще придобият умения за работа с компютър и да използват скайп и електронна поща.

Обученията в университета ще включват лекции по здравословен начин на живот, управление на личните финанси, данъчен и осигурителен режим, семеен бюджет, компютърна грамотност, работа с таблет, с мобилни апарати.

"Изборът на теми на обученията е направен след проучване сред  пенсионерите за нуждите от обучения", споделят организаторите.

"На първо място хората поставят обученията по компютърна грамотност. И това е разбираемо, възрастните искат да контактуват със своите деца и внуци, които са в чужбина или живеят в други градове. В същото време искат да се информират за нещата, които ги интересуват през интернет. На второ място се поставят темите, свързани със здравето и здравословния начин на живот”, споделя акад. д-р Попов.

Изучаване на чужди езици, юридически консултации, лекции по теми, свързани с изкуството -  също се посочват като важни и ще бъдат включени в програмите за обучения на възрастните хора.

На 7-ми октомври Национален  български университет „Трета възраст” откри своята първа учебна година с лекции по здравословно хранене от проф. Мермерски,  по здравословен начин на живот от проф. Николай Тодоров и др.

Организаторите срещат подкрепа и от страна на различни институции и организации – всички зали за дейностите на новия университет досега се предоставят без наем за ползване, пише EPALE.​ 

Учреденият в края на март 2016, Националният български университет „Трета възраст” има същата структура както всеки университет, а като ключови структурни звена са посочени Центърът за полезни знания и умения, Център "Хоби" и Център "Активен живот".

Макар процесът на застаряване на населението да е характерен за повечето страни в Европейския съюз, в много изследователски доклади се констатира, че българската нация застарява най-бързо, не само в Европа, но и в света, пише платформата.

Анализ на Световната банка нарежда българските пенсионери сред най-бедните и маргинализирани групи от населението - наред с многодетните семейства и жителите на селските райони и ромските гета. Именно пенсионерите съставляват основната група на бедстващите хора в България, живеещи под критичния праг на бедността.

1 409 648 пенсионери в България получават пенсии под 300 лв., а 251 238 пенсионери -  минимална пенсия – между 106 и 161 лв.

„България тепърва ще се сблъска с „прелестите” на така наречения трети демографски преход”, казва д-р Иван Тошич от Института за урбанистични изследвания в Будапеща в свое интервю пред DW. При този преход празнините, които са възникнали поради застаряването на хората и недостига на работна ръка, се запълват от външни пришълци, преди всичко от държави извън Европейския съюз. Съотношението между работещи и пенсионери в България понастоящем е две към едно, но към 2050-та година то ще бъде точно обратното, посочва изследователят.

Относителният дял на хората в пенсионна възраст се увеличава. В края на 2015 лицата на 65 и повече навършени години са 1 461 786, като в сравнение с 2014 делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 %. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 23.2%, а на мъжете - 16.6%.