Италия на кръстопът

Референдумът днес би наложил най-големите промени в конституцията в 70-годишната история на републиката, а от резултатите на гласуването зависи бъдещето на правителството на Ренци

09:02 | 4 декември 2016
Обновен: 11:02 | 4 декември 2016
Автор: Александра Попова
Италианският премиер Матео Ренци в обръщение към подръжниците на лагера "Да" на конституционния референдум в апенинската държава Chris Ratcliffe/Bloomberg
Италианският премиер Матео Ренци в обръщение към подръжниците на лагера "Да" на конституционния референдум в апенинската държава Chris Ratcliffe/Bloomberg

Италианците днес се произнасят на референдум по проекта за конституционна реформа. Предложените промени в конституцията са най-значимите в 70-годишната история на Италианската република. Гласуването днес може да определи политическото бъдеще на премиера Матео Ренци, който заяви, че ще подаде оставка, ако проектът за реформа бъде отхвърлен от избирателите, предаде ДПА, цитирана от Investor.bg.

Конституционните промени ще направят по-лесно за правителството да прокарва закони в парламента, особено ако тази реформа е в комбинация с новия изборен закон, приет миналата година, който осигурява на победителя в следващите парламентарни избори сигурно парламентарно мнозинство.

В основата на реформата е отменяне на изискването всички закони да бъдат одобрявани от двете камари на парламента, както е досега - Камарата на депутатите и Сената. Камарата на депутатите освен това получава водеща роля по повечето въпроси, в това число гласуване на доверие на правителството и приемане на националния бюджет.

Сенатът според проекта за реформа намалява по численост. От досегашните 315 сенатори в него ще останат 100. Те вече няма да бъдат избирани от гражданите. Петима ще бъдат назначавани от президента, а останалите 95 ще бъдат избирани измежду областните съветници и кметовете.

Сенаторите ще запазят правото да налагат вето по въпроси, свързани с конституцията, местните власти и ключови европейски теми. Наблюдатели вече повдигнаха въпроса доколко е разумно да се напълни Сенатът с политици от местните органи на властта, които в Италия често се оказват забъркани в корупционни скандали, и да им се дават права да блокират решения, засягащи ЕС.

Реформата предвижда също ограничаване на властта на регионалните правителства. Така държавата ще има думата по решения, свързани с големи транспортни, енергийни и инфраструктурни проекти.

Реформата премахва и Националния съвет за икономика и труд - форум за синдикатите и работодателите.

Според италианския премиер Матео Ренци конституционните реформи ще ускорят законодателните процеси, ще намалят застъпването на правомощията между местните и централните власти, което сега е голям източник на бюрократични спънки. Според Ренци реформите ще сложат край и на политическата нестабилност в страната и ще намалят разходите на държавните институции.

Критици на реформата, в това число "Движение 5 звезди" и други опозиционни партии и дисиденти от Демократическата партия на Ренци, казват, че изпълнителната власт ще получи прекалено големи правомощия, а държавата ще спести прекалено малко от тези промени.

Според опонентите на реформата тя може да усложни законодателния процес, вместо да го опрости, защото клаузите за прехвърляне на правомощията от местните на централните власти не са били написани добре и ще предизвикат спорове между институциите.

За да смекчи въздействието на конституционните промени, Ренци обеща смекчаване и на разпоредбите на избирателния закон, така че да стане по-трудно за една партия да контролира парламента, без да е спечелила значителен дял от гласовете.

Промяната на избирателния закон ще бъде приоритет за управляващите, независимо от резултата от референдума днес. Защото ако конституционните реформи бъдат отхвърлени, Италия ще се окаже с различни процедури за гласуване за Камара на депутатите и Сената, което ще увеличи шансовете за нестабилен парламент.

Италия е имала 63 правителства и 27 премиери от 1946 г. насам. Ренци стана премиер през февруари 2014 г. и оглавява четвъртото най-дълго управлявало правителство след края на Втората световна война. Следващите парламентарни избори са предвидени за 2018 г., припомня БТА.