БАН и СУ получават повече средства от Бюджет 2017

Държавата планира да похарчи 6,2 млрд. лв. за инвестиции

Снимка: Freeimages.com Снимка: Freeimages.com

По-важните числа във финансовата сметка за догодина остават без промяна. Това стана ясно по време на гласуването на държавния бюджет за 2017 г. в парламентарната Комисия по бюджет и финанси, пише Investor.bg.

10 млн. лв. повече, обаче ще бъдат отделени за БАН в Бюджет 2017, като и Софийският университет "Св. Климент Охридски" получава с 500 000 лв. повече от предварително предвиденото, а държавната субсидия за партиите остава без промяна – по 11 лв. за всеки получен действителен глас, решиха депутатите от бюджетната комисия. 

Корекцията ще бъде за сметка на капиталовите разходи.  Според първоначалната идея БАН трябваше да получи 80,84 млн. лв., но с новите корекции сумата нараства до 90,84 млн. лв. Софийският университет ще получи малко над 52,1 млн. лв. вместо предвидените 51,6 млн. лв. 

Данъчните приходи се предвижда да бъдат малко над 28 млрд. лв., или с 2,4 млрд. повече от очакваното изпълнение за 2016 г. Искането на Патриотичния фонд (ПФ) за завишение на данъчните постъпления с 800 млн. лв., с което да се осигурят пари за увеличение на минималната пенсия, беше отхвърлено.

Общо планираните приходи са 35,4 млрд. лв. докато предвидените разходи са за 36,7 млрд. лв. 

Планираният дефицит остава 1,3 млрд лв., или 1,4% от БВП. Фискалният резерв не може да пада под 4,5 млрд. лв., решиха още депутатите (бел. ред. към края на октомври тази година е 14,2 млрд. лв). Ако към тази сума се добави и вземането на Фонда за гарантиране на влоговете, сумата на резерва днес достига 15,8 млрд. лв.

Съгласно записаното в макрорамката за 2017 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 1,2 млрд. лв. От тази сума 800 млн. лв. са за рефинансиране на вътрешен дълг, а останалите 400 млн. лв. – дадени като опция за взимане на заем от Банката за развитие на Съвета на Европа за съфинансиране на европроекти. 

От АБВ обаче предложиха догодина страната ни да се въздържа от натоварването с нови задължения. Искането беше отхвърлено.

Припомняме обаче, че кабинетът вече няколко пъти обяви, че догодина няма да се излиза на международните пазари, а плащанията по падежиращата през 2017 г. емисия еврооблигации за 950 млн. евро ще са от фискалния резерв.

През следващата година държавата планира да похарчи над 6,2 млрд. лв. за инвестиции.

Въпреки обещанията на ГЕРБ, че ще се вслушат във волята на избирателите и ще се съобразят с резултатите от референдума, в законопроекта остава непроменен размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас – 11 лв. От РБ предложиха таван, според който размерът на средствата от държавната субсидия за една партия или коалиция не може да надхвърля 1,6 млн. лв., но искането беше отхвърлено. От ПФ също настояваха за намаление на субсидиите, а вместо това парите да отидат за повишение на пенсиите.

Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход, за 2017 г. се увеличава на 460 лв., 500 лв., 550 лв. и 600 лв., приеха още депутатите. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска на нивото от 2016 г. – 8 на сто, а също и максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 2600 лв. за целия период.

Предстои в следващите дни Законът за държавния бюджет да влезе за обсъждане на второ четене в пленарна зала.

Последни новини
Още от Новини