Кубинските имигранти във Флорида празнуват смъртта на Кастро

Жителите на Малката Хавана в Маями очакват реформи в Куба

Кубинският президент Фидел Кастро при пристигането си за среща на Меркосур в Кордоба, Аржентина. 20 юли 2016. Photographer Diego Giudice/Bloomberg News Кубинският президент Фидел Кастро при пристигането си за среща на Меркосур в Кордоба, Аржентина. 20 юли 2016. Photographer Diego Giudice/Bloomberg News

Половин час след официалното обявяване на смъртта на бившия президент на Куба и водач на революцията Фидел Кастро от правителството в Хавана, кубинските имигранти в Маями излязоха на улицата да празнуват, съобщи АП.

Хиляди хора с кубински знамена се наредиха край улица Кале Очо – 8-ма улица в ранните часове на съботния ден.

 

Полицията блокира района около квартала на кубинските имигранти, които започнаха да пристигат в САЩ след като Кастро взе властта на острова през 1959. Мнозина избягаха като привърженици на сваления Батиста, други – с надежда да се върнат скоро, след като Кастро бъде победен. Но той не беше.

Мнозина други вярваха, че няма да са истински свободни при Кастро и неговия комунистически режим, пише АП.

 

Хиляди изоставиха имуществото си и близките си, трудно постигнато образование и развит бизнес, за да пристигнат в САЩ със самолет, лодка или сал. Мнозина кубинци загинаха в океана на път за Флорида. Малцина се върнаха, за да видят семействата си и родните места, защото Кастро беше все още на власт.

Хавана, Куба. 1 юни 2012. Photographer: Ty Wright/Bloomberg

Всяка година на Нова година кубинците в Маями вдигат тост: „Догодина в Куба”.

Много кубински имигранти остаряха, а някои Кастро надживя. След като Обама вдигна ембаргото над Куба, а младите кубинци се върнаха на острова, тостът не отеква вече в много домове.

Портрет на Че Чевара. Хавана, Куба.  20 декември 2014. Photographer: Ty Wright/Bloomberg.

В Маями, откъдето Хавана е по-близо – географски и психологически, отколкото от Вашингтон, новината за смъртта на Кастро бе отдавна очаквана от имигрантите. От десетилетия се появяваха слухове за смъртта на Фидел и хората дори се шегуваха с нея – главно защото чуваха за това толкова често.

Този път е наистина.

Към мемориала на загиналите при щурма на Залива на прасетата, под лекия дъжд се задава 76-годишният Антонио Ернандес с велосипеда си. Спира до вечния огън в памет на тези, които през 1961 се опитаха и не успяха да освободят Куба от Кастро и казва: „Всички са щастливи. Този човек няма повече да вреди”. Ернандес е дошъл в Маями през 1980. „Брат му също ще си отиде. Но светът трябва да внимава, не само ние, кубинците”, пише АП.

Куба е най-големият остров в Карибско море /110 922 кв. км./ - приблизително колкото територията на България. С население от 11 млн. души, страната продължава да се бори с икономическата криза, започнала през 1990, след загубата на помощта от Съветския съюз. Кубинските лидери обвиняваха за икономическите си проблеми американското ембарго, а критиците на режима на Кастро – неправилното централно планиране и национализацията.

След като през 2006 Фидел Кастро предаде властта на брат си, Раул Кастро, станал президент през 2008, започна постепенното отваряне на икономиката чрез ограничени пазарни реформи.

На 17 декември 2014 президентът на САЩ Барак Обама обяви плановете за възстановяване на дипломатическите отношения и облекчаване на 50-годишното ембарго над Куба, наложено от Джон Ф. Кенеди.

През март 2016 Обама посети Куба със съпругата си.

Сега американците, които пътуват в чужбина могат да донесат у дома колкото си искат кубински ром и пури.

Последни новини
Още от Новини