Приходите на българската софтуерна индустрия достигат близо 2 млрд лв. за 2016

Растежът леко се забавя спрямо 2015

15:14 | 24 ноември 2016
Автор: Севделина Илиева
Снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg
Снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg

Приходите на българската софтуерна индустрия достигат 1,995 млрд. лв. през 2016, което представлява 2,25% дял от брутния вътрешен продукт на страната. Те бележат ръст от 13% на годишна база, което представлява известно забавяне спрямо предходната година, когато те нарастват със 17%. Това стана ясно по време на поредното девето представяне на БАСКОМ Барометър, който се издава ежегодно от 2009 г. от страна на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), тази година с помощта на CBN Pannoff, Stoycheff & Co.

„Когато преди много години създадохме асоциацията, си зададохме за цел да генерираме поне 1 млрд. долара годишни приходи. През тази година това е факт“, заяви Георги Захариев, член на УС на БАСКОМ, пред Investor.bg. Той поясни, че растежът през 2015 е бил особено висок преди всичко заради няколко големи проекта, при които украински компании са дислоцирали част от дейността си в страната ни заради кризата в родината им.

През 2014 пък приходите от сектора са възлизали на 1,508 млрд. лева, което представлява 1,8% от БВП.

Така се оказва, че секторът успява да генерира над 2% от БВП с 19 300 заети, което го превръща в един от най-ефективните браншове в страната ни.

В момента в сектора са заети малко под 20 хил. души (само в рамките на чистата софтуерна индустрия), а през следващите пет години страната ще се нуждае от поне три пъти повече специалисти.

Софтуерният сектор е създал 6 хил. нови работни места за последните 5 години, като само за 2016 броят на новоназначените ще е 907 – 4,81% ръст спрямо миналата година. През 2015 са били създадени 1107 нови работни места (6,24% ръст), а година по-рано броят на новоназначените в сектора е бил 1576 – нарастване от 9,75%. Като основна причина за забавянето Захариев посочи продължаващата липса на кадри и увеличаващите се заплати в сектора.

Средната нетна месечна заплата в сектора възлиза на 2752 лева, което е 3,94 пъти над средното възнаграждение за страната. Брутното средно годишно възнаграждение с включени бонуси за сектора възлиза на 44 789 лева. През 2015 то е било в размер на 42 799 лева, при 2616 лева месечна средна нетна заплата – 4,05 пъти над средната. Така очакваният ръст на заплатите за 2016 е 6%.

Браншът е успял да елиминира една от най-често срещаните причини за емиграция – икономическата. Оказва се, че средната заплата на български програмист, конвертирана през коефициента за покупателна способност на Световната банка, е съизмерима със средната заплата за сектора в Лондон. „Иначе казано - стандартът на живот на програмист в България като покупателна способност се изравнява с тази на програмист в Лондон“, поясни Захариев. Изказването е базирано на данни за средна годишна заплата за програмист в Лондон в размер на 44 353 паунда.

През 2015 едно работно място в софтуерния сектор е генерирало приблизително 15 хил. лева годишно преки и косвени данъци – с повече от 50% над средните стойности.

Данъчните постъпления от софтуерния бранш възлизат на общо 278 млн. лева (с близо 33 млн. лева повече), на колкото приблизително възлиза годишният бюджетен трансфер към общините. От тази сума 96 млн. лева се падат на ДДС, а 19 млн. лева – на данък печалба.

Захариев очерта и част от рисковете пред сектора – ограниченото и недостатъчно предлагане на работни кадри, растящ максимален осигурителен праг и риск от въвеждане на прогресивен данък общ доход (ДОД) при нулев ДОД в Румъния за IT сектора.

„Дори да не се случи (прогресивното облагане, бел. ред.), самото говорене за прогресивен данък носи висок риск за индустрията. През последните 6-7 години сме в добра ситуация в този аспект, но слуховете внасят несигурност, а редица инвеститори, които сондират страната ни, може да вземат друго решение заради такива фактори“, заяви Захариев.

"Искаме в цялата страна да открием центрове за професионално обучение за средното образование. Целта е младежите, които завършват средно образование, да бъдат класифицирани да започнат дейност в сектора като младши програмисти. Имаме нужда от помощ като реклама и промотиране на бранша като добра индустрия с добро бъдеще за нашите деца и страна. Има вече и одобрена професия „приложен програмист“, а сега подготвяме програмата и пилотните центрове в страната – засега в София, Пловдив, Бургас и Русе. Но идеята е да стигнем до 20 центъра“, каза Стамен Кочков, председател на асоциацията. По думите му програмата се очаква да стартира през 2017.

Припомняме, че от средата на 2016 бизнесът разработва три пилотни проекта в Математическата гимназия „Баба Тонка“ в Русе, в Математическата гимназия в Пловдив и в едно училище в София, като за целта отделя и собствен финансов ресурс.

„Ако искаме да трансформираме икономиката, няма начин това да се случи без ИТ специалисти“, категоричен е той.