Как Европа да преглътне Тръмп

Европейците се нуждаят от нов поглед към света

Снимка: pixabay.com Снимка: pixabay.com

Европейците ще трябва не просто да свикнат с Тръмп, те ще трябва да погледнат на света с други очи. Това ще бъде трудно, най-малкото защото Европа е изправена пред собствен вид популистки национализъм. Но дори за най-подобните на Тръмп лидери на Европа ще бъде трудно да защитят националните си интереси, ако се опитат да го направят сами. За да оцелеят в света на Тръмп, те ще трябва да направят Европа велика отново, пише Марк Ленард, директор на European Council on Foreign Relations (ECFR), за Project Syndicate, цитиран от Investor.bg.

От края на Втората световна война Европа гледа на света през трансалтантически очила. Има възходи и падения в алианса ѝ със САЩ, но все пак това е семейна връзка, изградена върху усещането, че ще бъдем един до друг в случай на криза и че в основата си сме съмишленици, коментира Марк Ленард.

Победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ заплашва да сложи край на всичко това – поне засега. Той вярва повече в стените и океаните, отколкото в солидарността със съюзниците и ясно показа, че поставя Америка не само на първо, но и на второ, и на трето място.

„Повече няма да предадем тази страна или нейния народ на фалшивия напев на глобализма“, каза той в една от предизборните си речи.

Има четири причини, поради които можем да очакваме, че Америка на Тръмп ще бъде най-големият източник на глобални сътресения, коментира Ленард.

Първо, вече не може да се разчита на американските гаранции. Тръмп постави под въпрос дали ще отбранява източноевропейските членки на НАТО, ако те не направят повече, за да се защитават. Той заяви, че Саудитска Арабия трябва да плаща за американска отбрана. Призова Япония и Южна Корея да се снабдят с ядрени оръжия. В Европа, Близкия изток и Азия Тръмп ясно показа, че Америка вече няма да играе ролята на полицай. Вместо това тя ще бъде частна охранителна компания, която може да бъде наета.

Второ, глобалните институции ще се окажат под атака. Тръмп като цяло отхвърля позицията, че либералният световен ред, който САЩ изградиха след Втората световна война, е най-евтиният начин да се защитят американските ценности и интереси. Подобно на Джордж Буш след 11 септември той смята, че глобалните институции налагат непоносими ограничения върху свободата на действия на САЩ. 

Тръмт има ревизионистка програма за почти всички органи – от Световната търговска организация до НАТО и ООН. Фактът, че иска да приложи „Изкуството на сделката“ (автобиографична книга на Доналд Тръмп) на практика във всички международни отношения – предоговаряйки условията по всяко споразумение, вероятно ще провокира подобна реакция сред партньорите на Америка.

Трето, Тръмп ще обърне всички американски отношения с главата надолу. По-големият страх е, че той ще бъде по-мил с враговете на Америка, отколкото със съюзниците ѝ. Най-предизвикателното за европейците е възхищението му към руския президент Владимир Путин. Ако Тръмп, в опит да омилостиви Путин с цел по-голяма сделка, признае анексирането на Крим от Русия, ЕС ще бъде поставен в почти невъзможна позиция.

Четвърто, Тръмп е твърде непредсказуем. През 18-месеца от президентската си кампания той беше от двете страни почти по всеки въпрос. Фактът, че днес ще каже обратното на това, което е казал вчера без да признава, че е променил мнението си, показва степента, до която неговият метод се оказва капризът.

Една от ползите на американската политическа система е, че тя осигурява двумесечен гратисен период, в който може да се подготвим за света на Тръмп, пише Ленард. Какво трябва да направят европейците междувременно?

Първо, ЕС трябва да се опита да засили влиянието си над САЩ. От писанията и поведението на Тръмп знаем, че той вероятно прилича на други силни президенти и възприема слабостта като покана за агресия. Видяхме от случилото се в Ирак, че разделена Европа не може да влияе особено на САЩ. Но когато Европа работи заедно – по отношение на неприкосновеността на личния живот, политиката на конкуренцията и данъчното облагане, нейната позиция спрямо САЩ е от тази на силата.

Същото важеше за т.нар. Е3+3 политика по Иран – когато големите страни членки на ЕС промениха позицията на САЩ, заставайки една до друга. За да поеме инициативата, ЕС сега трябва да започне процес на договаряне на общи политики по сигурността, външната политика, миграцията и икономиката. Това ще бъде трудно, тъй като Европа е изключително разделена, докато Франция се страхува от тероризма, Полша се бои от Русия, в Германия е разгорещено заради бежанската криза, а Обединеното кралство е решено да продължи само.

Второ, европейците трябва да покажат, че могат да ограничат риска и да изградят алианси с други. ЕС трябва да протегне ръка към други сили, за да осигури подкрепа за глобалните институции срещу ревизионизма на Тръмп. Освен това трябва да диверсифицира външните си отношения. Вместо да чакат Тръмп да маргинализира ЕС за сметка на Русия и Китай, европейците трябва сами да стартират инициативи. Дали не трябва, например, да започнат консултации с Китай върху оръжейното ембарго на ЕС, за да напомнят на САЩ за стойността на трансатлантическия алианс? Може ли ЕС да развие други отношения с Япония? И ако Тръмп иска близост с Русия, може би той трябва да поеме Нормандския процес по Украйна?

Трето, европейците трябва да започнат да инвестират в собствената си сигурност. От Украйна до Сирия, от кибератаките до терористичните нападения, сигурността на Европа бива изпробвана по различни начини. Освен да осъзнае, че 500 млн. европейци вече не могат да прехвърлят отговорността за сигурността си на 300 млн. американци, ЕС не направи много, за да затвори дупката между нуждите си по отбрана и възможностите си. Време е да се развие френско-германският план за европейска защита. И ще бъде важно да се намерят институционални начини Обединеното кралство да бъде обвързано с новата структура на сигурността в Европа.

По всички тези въпроси европейците трябва да оставят вратата към трансатлантическото сътрудничество отворена, допълва Ленард. Този алианс – който толкова често е спасявал Европа от самата нея, е по-голям от който и да е индивид. И, при всички случаи, Тръмп няма е тук завинаги. Но по-вероятно е трансатлантическите отношения да оцелеят, ако бъдат изградени върху два стълба, които разбират и защитават собствените си интереси.

Това ще бъде трудна за приемане програма – най-малкото защото Европа е изправена пред собствен вид популистки национализъм. Лидерът на френската крайна десница „Национален фронт“ Марин Льо Пен бе сред първите, които поздравиха Тръмп за победата му, а той самият е казвал, че ще постави Великобритания начело на опашката след Brexit. Но дори за най-подобните на Тръмп лидери на Европа ще бъде трудно да защитят националните си интереси, ако се опитат да го направят сами. За да оцелеят в света на Тръмп, те ще трябва да направят Европа велика отново.

Последни новини
Още от Новини