Големите банки във Великобритания няма да разчитат на данъкоплатците от 2022

Нови правила наложи АЦБ днес

16:18 | 8 ноември 2016
Обновен: 16:19 | 8 ноември 2016
Анлийската централна банка. Снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg
Анлийската централна банка. Снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg

Английската централна банка (АЦБ) даде допълнителни 2 години на банките в страната – до 2022, за да натрупат достатъчно средства, които да направят така, че да не им се налага да разчитат на пари от данъкоплатците в случай на фалит. В подкрепа на малките банки, британската парична институция каза, че ще увеличи размера, който могат да достигнат преди по-строгите капиталови изисквания да започнат да се отнасят за тях, предаде Ройтерс.

Решението на АЦБ от днес, 8 ноември, е продължение на консултация, започнала през декември 2015. Тогава беше поставено началото на дефинирането на едно от последните решения около закон, който да не позволи да се повтори ситуацията от 2008 година. През 2008, в разгара на Световната финансова криза, британското правителство спаси две от най-големите банки в страната – RBS и Lloyds, като това коства на данъкоплатците поне 115 млрд. паунда.

„Мярката е значително постижение в пътуването, чиято крайна цел е слагането на края на мантрата „прекалено големи, за да фалират“ във Великобритания“, каза гуверньорът на АЦБ Марк Карни. По думите му мярката на АЦБ ще направи така, че банките, които са от водещо значение за британската икономика, да могат да се справят сами с трудности, а да не се налага да посягат към публични средства.

Планът, който от АЦБ представиха днес, обаче е малко по-мек от заложения първоначално. В началото идеята беше новите правила да засегнат всички банки с над 40 хил. сметки. Днес стана ясно, че по-разхлабени мерки ще важат за банки, в които има до 80 хил. Сметки. Освен това банките, които все пак ще бъдат засегнати от новата регулация, ще имат допълнително две години до 2022, за да отговорят на правилата.

Според новите правила банките във Великобритания ще трябва да емитират облигации, които ще могат да бъдат вписани като част от основните капиталови буфери в случай на фалит. От своя страна това ще даде повече време на регулаторите за преструктуриране и затваряне на банката и съответно избягване на ситуация, като тази с Lehman Brothers и други американски финансови институции през 2008, или с RBS и Lloyds във Великобритания.